100-годишната загадка за звука на пианото е разгадана: учените доказаха, че пианистите променят тембъра с допира си

100-годишната загадка за звука на пианото най-накрая получи научно обяснение. Изследователи под ръководството на Д-р Шиничи Фуруя от Института „NeuroPiano“ и Лабораториите по компютърни науки на Sony, с помощта на свръхбързи сензори доказаха, че пианистите наистина могат да влияят на тембъра на звука единствено чрез допир. Спорът дали изпълнителят е способен да промени характера на звученето на пианото продължава от началото на XX век. Скептиците твърдяха, че след удара на чукчето по струната тонът се определя единствено от инструмента. Новото проучване, публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences опровергава това мнение.

Учените са използвали специална безконтактната система HackKey, която записва движенията на всички 88 клавиша със скорост 1000 кадъра в секунда. 20 известни пианисти са свирели ноти, съзнателно постигайки контрастни тембри: ярък срещу тъмен, лек срещу тежък. Слушателите, включително хора без музикално образование последователно разпознаваха замислените нюанси на звука.

Изследователите установиха, че само няколко точни характеристики на движението (микроскопични вариации в ускорението, синхронизацията и координацията между ръцете) са пряко свързани с промените във възприемания тембър. Това доказва, че допирът играе причинно-следствена роля във формирането на звука, а не просто съпътства други ефекти като силата на звука.

„Работата помага да се пренесе отдавнашна художествена интуиция в областта на науката.“

обясни Д-р Фуруя

Резултатите потвърждават това, в което много пианисти вярваха от десетилетия и предлагат по-ясно разбиране за това как майсторството на движенията създава емоционални и естетически преживявания в музиката. Откритието има значение не само за музиката. То може да трансформира музикалното образование, като позволи визуализирането на точни физически движения, свързани с конкретни тембри, вместо неясни инструкции като „свирете по-топло“. Изследването може да повлияе и на рехабилитационната медицина, невронауката, роботиката и взаимодействието между човек и компютър, като показва как усъвършенстваният моторен контрол формира възприятието.

Работата е част от по-широко движение, наричано понякога „динаформика“ – науката за музикалното изпълнение и допринася за изучаването на творчеството, като разкрива как емоционалната сила на музиката може да произтича от движения, толкова малки, почти незабележими, но достатъчно прецизни, за да могат слушателите да усетят разликата.