Археолози откриха доказателства за древни хора, живеещи там, където никой не е вярвал, че е възможно

Тропическите гори винаги са били възприемани като пулсиращи кошери на живота, но в продължение на десетилетия учените приемаха като даденост, че те са били абсолютно забранена зона за някои от най-древните ни предци. Логиката зад това беше проста: много от растенията, които процъфтяват в тези гъсти гори, са силно токсични, изключително ценните и необходими калории често са пръснати оскъдно из ниската растителност, а и казано най-просто – една тропическа джунгла е неимоверно по-трудна за навигиране и оцеляване в сравнение с широко отворената савана или разпростиращите се по крайбрежието територии.

Ново и революционно проучване обаче е на път изцяло да преобърне представите ни за адаптивността на ранните хора и да препише учебниците по антропология и история.

Какво научаваме от това откритие? Старото вярване: Учените бяха убедени, че суровите и враждебни условия в гъстите тропически гори са карали ранните хора да избягват тези региони. Новата реалност: Съвременно изследване доказа, че хронологията на човешкото обитаване в тези диви пространства датира отпреди поне 150 000 години. Това е два пъти по-дълъг период от време, отколкото научната общност предполагаше досега. Следващата стъпка пред науката: Тъй като става ясно, че хората имат толкова дълга и богата история в тропическите гори, изследователите вече си задават вълнуващия въпрос как точно нашият вид е повлиял на оформянето и развитието на тези деликатни екосистеми в далечното минало. Пътят извън саваната

Когато нашите предци напускат бреговете и саваните на Африка, разпръсквайки се във всеки възможен кът на земното кълбо, те в крайна сметка са събрали смелост да навлязат и в тези негостоприемни зелени адски дебри.

Доскоро материалните доказателства за човешко присъствие в африканските тропически гори – по-конкретно на територията на съвременната Демократична република Конго – датираха отпреди около 18 000 години. През 2017 година мащабно проучване в тропическите гори на Суматра откри още по-стари следи, които изместиха тази граница с повече от 50 000 години назад във времето.

Сега обаче, ново изследване, публикувано в престижното научно списание Nature, категорично потвърждава, че хората са живеели в тропическите гори повече от два пъти по-дълго, отколкото смятахме до този момент.

Завръщане към обекта „Бете I“ след 40 години

Историята на това грандиозно откритие започва в джунглите на Кот д’Ивоар – държава в Западна Африка, разположена на брега на Атлантическия океан. Там професор Йоде Геде (Yodé Guédé) от Университета Феликс Уфуе-Буани (Université Félix Houphouët-Boigny) за първи път проучва и прави разкопки на археологическия обект, наречен „Бете I“ (Bété I). Обектът се намира на около 19 километра северно от Абиджан, икономическата столица на страната.

По време на оригиналната изследователска мисия през 80-години на миналия век екипът открива ясни следи от човешко присъствие и дейност. Проблемът обаче бил, че по онова време учените нямало как да разберат на каква възраст са намерените артефакти, тъй като не разполагали с нужните технологии.

Прелитаме с 40 години напред във времето, за да стигнем до наши дни, когато нов международен екип от изследователи се завърна на мястото, за да анализира отново обекта с помощта на технологиите на 21-ви век и с безценната помощ на самия професор Геде.

„С помощта на професор Геде успяхме да локализираме точния оригинален изкоп и да го изследваме отново, използвайки най-съвременни методи, които просто не съществуваха преди тридесет или четиридесет години“, споделя в официално изявление за пресата Джеймс Блинкхорн (James Blinkhorn), съавтор на изследването от Университета в Ливърпул (University of Liverpool).

Технологиите, които осветиха миналото

Тъй като в откритите земни пластове липсвали запазени костни останки, традиционните методи за датиране (като ураниево-ториевия метод или аргон-аргоновото датиране) били напълно неприложими. Затова учените прибегнали до авангардни физични методи. Те използваха:

Оптично стимулирана луминесценция (OSL): Техника, която измерва натрупаната йонизираща радиация и позволява да се определи кога точно дадени кварцови зърна в седиментите са били изложени на слънчева светлина за последен път, преди да бъдат затрупани. Електронен спинов резонанс (ESR): Метод за изследване на микроструктурата на минералите, който потвърждава и прецизира събраните данни.

Благодарение на комбинирането на OSL и ESR, учените откриха неоспорими доказателства за човешко присъствие, датиращи от изумителните 150 000 години назад.

„Тези съвпадащи доказателства показват без никакво съмнение, че екологичното разнообразие се намира в самото сърце на нашия вид“, казва Елинор Скери (Eleanor Scerri), главен автор на изследването от Университета в Кьолн (University of Cologne). „Това отразява една изключително сложна история на разделение на населението ни в древността, при която различни групи от хора са живеели в напълно различни региони и типове местообитания.“

Беше ли това истинска джунгла преди 150 000 години?

Разбира се, за толкова огромен период от време ландшафтът на планетата може да се промени драстично. Затова за учените беше критично важно да докажат, че този район в Кот д’Ивоар е бил гъста гора и по времето, когато древните хора са го обитавали.

Чрез прецизен лабораторен анализ на остатъчен поленов прашец, фитолити (микроскопични силициеви структури, отделяни от растенията, които остават в почвата милиони години) и други специфични химически следи, екипът получи твърдо потвърждение – районът наистина е бил покрит с изключително гъста и буйна тропическа растителност по онова време.

Нови въпроси без отговор

Това сериозно изместване назад във времето на връзката между Homo sapiens и тропическите гори носи със себе си много повече въпроси, отколкото отговори. Като се има предвид вродената склонност на нашия вид радикално да променя и моделира екосистемите, които обитава, учените сега са изправени пред нова загадка: как точно хората са повлияли на тропическите гори – както в Западна Африка, така и в глобален мащаб – в продължение на повече от 100 000 години съвместно съществуване?

Въпреки че официалната история на произхода на нашия вид е дълбоко свързана с откритите африкански савани и лесостепи, тези нови и категорични доказателства разкриват, че мистериозните и гъсти тропически гори също са били неизменна част от вековния път на човечеството.