Демис Хасабис: AGI идва до 2030 г. и ще промени работата така, както интернет промени света

Един от най-влиятелните хора в света на изкуствения интелект – Демис Хасабис – смята, че човечеството е само на няколко години от създаването на AGI (Artificial General Intelligence) – изкуствен интелект, способен да се справя с почти всяка интелектуална задача на нивото на човек или дори над него.

Това става ясно от разговор между Хасабис и популярния AI анализатор и автор Рубен Хасид по време на конференцията Google I/O 2026. Според Хасабис AGI може да се появи още преди 2030 година, а ако това се случи, огромна част от днешните професии ще изглеждат напълно различно.

Хасабис не е случаен човек, който прави гръмки прогнози. Той е съосновател на DeepMind – компанията, създала AlphaGo и AlphaFold, а през 2024 г. получи Нобелова награда по химия заради приноса си към прогнозиране на протеинови структури чрез AI. Именно DeepMind стои и зад едни от най-сериозните пробиви в модерния изкуствен интелект.

Интересното в разговора обаче не е просто прогнозата за AGI, а това как според него ще изглежда бъдещето на работата. По думите му AI постепенно ще поеме огромна част от дейностите, които днес извършваме пред компютър – писане на текстове, анализи, презентации, отчети, имейли, проучвания и дори координация на задачи. Това означава, че много професии ще трябва да се променят, а стойността на човека ще се премести другаде.

Според Хасабис и Хасид най-ценните качества в бъдеще няма да бъдат просто техническите умения, а човешките отношения, вкусът, преценката и способността да взимаме решения. Те дават пример с адвокати, консултанти, лекари и дизайнери, които клиентите избират не само заради крайния резултат, а заради доверието, характера и личната връзка.

„Може би не сме били създадени да гледаме екрани по цял ден“, казва Хасабис по време на разговора – реплика, която бързо се разпространява сред AI общността. Според него има шанс изкуственият интелект парадоксално да върне хората към повече реални човешки контакти и взаимодействия.

В материала се разглежда и друга важна тенденция – т.нар. „agent orchestration“, или управление на множество AI агенти, които работят заедно. Идеята е, че в близко бъдеще един човек ще може да управлява цяла система от AI асистенти, които автоматично ще проучват информация, ще пишат текстове, ще изпращат имейли, ще планират срещи и ще изпълняват задачи почти без човешка намеса.

Въпреки това самият Хасабис смята, че огромната част от хората няма да се занимават с изграждане на подобни системи, а по-скоро ще използват готови AI инструменти – подобно на начина, по който днес използваме Excel или Google Docs, без да разбираме как работят в дълбочина.

Една от най-интересните идеи в разговора е, че в бъдеще „доставката“ на работа ще стане евтина и автоматизирана, а истинската стойност ще бъде самият човек. Тоест не просто какво правиш, а как го правиш, как общуваш и каква преценка показваш.

Според Хасид това означава, че до края на десетилетието средният „knowledge worker“ може да бъде заменен от AI абонамент, докато хората с добра преценка, лидерски качества и силни социални умения могат да станат още по-ценни и по-добре платени.

Темата идва в момент, в който AI индустрията се развива с изключително темпо. Само за последните две години компании като OpenAI, Google, Anthropic и Meta започнаха истинска надпревара за създаване на все по-мощни AI модели, а инвестициите в сектора вече се измерват в стотици милиарди долари.

И макар никой да не знае дали AGI действително ще се появи до 2030 г., едно изглежда все по-ясно – следващите години вероятно ще променят работата и икономиката по начин, който може да се окаже дори по-голям от ефекта на интернет и смартфоните.