Учените актуализираха сценариите за глобалното затопляне: няма оптимизъм, но най-лошото няма да се случи

Две нови проучвания внасят яснота в прогнозите за климата. Учените установиха, че нивото на световния океан се покачва все по-бързо, главно поради топлинното разширение на водата в резултат от глобалното затопляне. В същото време най-катастрофалните сценарии за затопляне (4,5°C до края на века) са станали по-малко вероятни поради поевтиняването на възобновяемите енергийни източници. Въпреки това целта от 1,5°C вече не е постижима – дори и при най-добрия сценарий температурите ще се повишат с 1,7°C.

В проучване, публикувано в списание Science Advances, международен екип от учени анализира причините за покачването на нивото на световния океан от 1960 г. до 2023 г. Те успяха да отстранят дългогодишните разминавания между реалните измервания и теоретичните оценки. С други думи, учените най-накрая са определили точно кои фактори са отговорни за покачването на водата. За целта изследователите са комбинирали по-нови наблюдения, хармонизирали са данните от различните системи за измерване и са актуализирали оценките си за приноса на ледниците, ледените покривки и нагряването на океана.

Основният фактор за покачването на морското равнище се оказва топлинното разширяване на океана. Със затоплянето на водата тя увеличава обема си и именно този процес е причина за 43% от общото покачване на морското равнище от 1960 г. насам. Други 27% се дължат на топенето на планинските ледници, 15% – на ледената покривка на Гренландия, а 12% – на Антарктида. Останалите 3% се дължат на намаляването на способността на сушата да задържа вода.

Изследователите също така са регистрирали значително ускоряване на процеса. Докато между 1960 г. и 2023 г. морското равнище се е повишавало средно с 2 милиметра годишно, между 2005 г. и 2023 г. този темп е нараснал до 4 милиметра годишно. Основният причинител на ускорението отново е затоплянето на океана, което е отговорно за 41% от ускорението на покачването на морското равнище.

Успоредно с това друга група климатолози направи преглед на дългосрочните сценарии за глобалното затопляне и стигна до заключението, че най-катастрофалните прогнози вече изглеждат по-малко вероятни. Причината за това е бързото поевтиняване на слънчевата и вятърната енергия, както и постепенното изоставяне на производството на електроенергия от въглища в редица страни. Актуализираните прогнози вече не предполагат екстремно затопляне от 4,5°C до края на века, което преди се използваше като горна граница.

Но не всичко е розово. Дори и най-оптимистичният сценарий сега предвижда надхвърляне на прага от 1,5°C, определен от Парижкото споразумение от 2015 г. Учените смятат, че в най-добрия случай глобалните температури ще достигнат около 1,7°C над прединдустриалните нива, преди да започнат да се понижават – и то само ако се появят мащабни технологии за отстраняване на въглеродния диоксид от атмосферата. Аналогични изводи се съобщават в новия доклад на BloombergNEF.

Средният сценарий, който според изследователите е най-близък до настоящата траектория на световната икономика, предполага повишаване на температурата с около 3°C до 2100 г. Учените предупреждават, че дори такива стойности ще доведат до увеличаване на горещите вълни, наводненията, недостига на прясна вода и загубата на екосистеми, а малките островни държави могат да се окажат частично под водата, тъй като нивото на океаните ще продължи да се покачва.