Учени създадоха глобална карта на находищата на редкоземни метали

Изследователи от Кеймбриджския университет създадоха глобална карта, на която са отбелязани находищата на редкоземни елементи. Международен екип под ръководството на учени от катедрата по науки за Земята в Кеймбридж е открил, че магмените скали, богати на редкоземни елементи са тясно свързани с дебелината на литосферата – твърдата външна обвивка на нашата планета. Резултатите показват, че дебелата литосфера играе ключова роля във формирането на скали, способни с времето да концентрират ценни метали.

„Нашето проучване започва да дава своеобразна предсказуема сила по отношение на това къде може да се очаква образуването на тези скали и като следствие, свързаните с тях находища на редкоземни елементи.“

заяви д-р Емили Боуман, водещ автор на проучването

Редкоземните елементи са от критично значение за съвременните технологии: смартфони, електромобили и вятърни турбини. С нарастването на търсенето на екологично чисти технологии страните все по-активно търсят надеждни вътрешни източници на доставки, за да намалят зависимостта си от вноса от Китай.

Учените отдавна се опитват да разберат защо находищата на редкоземни елементи се срещат в едни региони, а в други липсват. Повечето предишни проучвания са се фокусирали върху отделни находища или конкретни региони. Новото проучване разглежда проблема в глобален мащаб, като изследва процесите, протичащи дълбоко под повърхността на Земята. Боуман събра химична информация за около 9000 проби магмени скали от целия свят. Всички те бяха обогатени с разтворен CO₂ – важен компонент, който повишава вероятността за концентрация на редкоземни елементи.

Изследователите обединиха базата данни за скалите с подробна сеизмична визуализация на земните недра. Използвайки вълните от земетресенията, екипът успя да състави карта на дебелината и структурата на литосферата под различните континенти. Учените установиха, че скалите с химичен състав, подходящ за обогатяване с редкоземни елементи се срещат предимно по стръмните краища на най-дебелата и древна литосфера на Земята.

Според изследователите дебелата литосфера задържа мантийните скали под високо налягане и в относително хладни условия, което ограничава топенето. При такива условия дълбоко под земята се образуват само малки обеми магма. Тези джобове от магма често остават затворени под литосферата, където бавно се охлаждат и втвърдяват, превръщайки се в богати на CO₂ магмени скали. Последващите геоложки събития могат частично да разтопят тези скали отново, позволявайки на редкоземните елементи с времето да се концентрират още по-силно, докато не се образуват икономически ценни находища.

Екипът планира да разшири изследванията, като включи в тях скали на възраст над 200 милиона години, които съдържат много от най-големите в света рудници и находища на редкоземни елементи.