Не ми цитирайте каквато и да било невронна мрежа!

Ако отговорът ви започва с „Ето какво ми каза Claude:“ или е 800 думи от ChatGPT въобще без редакция, поздравления: току-що доказахте, че мозъкът ви е просто подложка. Дарвин би се гордял. Моля, не се размножавайте.

Какво направихте току-що?

Някой ви е задал истински въпрос. С контекст, с истинско намерение. Човекът специално е дошъл при вас. Вие сте приели въпроса му, хвърлили сте го в промпта и сте поставили/върнали резултата обратно. Сигурно сте се почувствали ужасно продуктивни и умни, нали? Е , какво пък… Ще побързам да ви разочаровам: не сте станали по-умни, а само сте доказали, че няма разлика между въпроса към вас и въпроса към изкуствения интелект.

Познайте кого най-напред ще замени изкуственият интелект?

В случай че още не си схванал какви са нещата, ето какво най-вероята си отговорил, тоест отговорил е изкуственият интелект:

„Страхотен въпрос! Има няколко ключови фактора, които трябва да се вземат предвид, когато се разглежда тази проблемна тема, за която някой е отделил време и мозъчен капацитет. Нека да я разнищим стъпка по стъпка:

Разбиране на контекста – важно е да се започне с поставянето на солидна основа, защото нали точно за това ме питаш. Ключови съображения – когато оценяваш този въпрос, имай предвид, че съм сигурен, че ето това изобщо не ви е хрумвало. Най-добрите практики – експертите от бранша обикновено препоръчват този съвсем лесен въпрос да бъде зададен на Google – нещо, което бихте направили сами за има-няма три секунди.

В заключение, отговорът в крайна сметка зависи от вашата конкретна ситуация. Надявам се, че това ще ти помогне, шампионе! Кажи ми, ако искаш да доразвия някоя от тези точки“.

Уха… Просветление. Благодаря ви за тази мъдрост, която и сам бих могъл да си извадя (а може би и да се досетя).

Защо това всъщност е просташко

Нали се сещате, че човекът, на когото отговаряте, има същия изкуствен интелект като вас. Ако той искаше посредствен отговор от езиковия модел, щеше да го получи за четири секунди без вашето участие, което между другото става дори още по-лесно. Той ви е попитал, защото е искал именно вие да му отговорите. Да чуе вашето мнение. Вашият опит. Вашия вкус. Нещо, което моделът го няма.

Това, което сте му изпратили като отговор, гласи:

„Прекалено много ме мързеше да прочета въпроса ти достатъчно внимателно, за да дам истински отговор, затова ето какво ми каза чатботът“.

Това е разговорният еквивалент на препращането на имейл.

Ти не си по-умни от никого. По този начин просто караш хората да губят уважение към теб в реално време и е почти невъзможно да си го върнеш. Подменил си мнението си с фраза от „бисквитки с късметчета“ и си я подхвърлили на човека, с когото говориш.

Ако продължаваш да правиш това, защо изобщо да те питат?

Вмъкването на отговр от някоя невронна мрежа изобщо не е мислене.

Решението е съвсем просто Да се използва ИИ може. Той е инструмент, именно за това е предназначен. Но по дяволите, прочети какво е казал моделът. Изцяло и напълно. Да, включително списъците. Особено списъците. Прецени кои от тях са верни. Моделите говорят с увереност, която няма нищо общо с фактическата достоверност. Половината от техните отговори вероятно са грешни, шаблонни или и двете. Ако изобщо има съответствие с фактите. Напиши свой собствен отговор. Три предложения от теб са по-ценни от три параграфа от тази каша. Никой никога не е казвал: „Иска ми се този отговор да беше по-дълъг и по-роботизиран“. Ако наистина трябва да цитираш ИИ модел – посочи го. Кажи защо си направил така. „Попитах Claude и ето тази част наистина е вярна“ е добре или поне не е зле. Понякога от LLM излизат полезни неща. Ако нямаш какво да добавиш освен това, което ИИ би казал – мълчи. Мълчанието е принос. Или кажи: „Нямам какво да добавя“. Това ще ти спести – на теб и на всички нас – много време. „Но аз също искам да помогна!“

Не, не искаш. Опитваш се да изглеждаш полезен, без да вършиш самата работа по помагането. Има разлика и тя е наистина забележима, честно казано.

Да помагаш означава да четеш внимателно, да мислиш и да отговаряш с неща, които само ти би могъл да кажеш. Вмъкването на ИИ отговори означава да кажеш на човека от другата страна, че въпросът му не си е струвал твоето време, а само времето на чатбота. Как бихте се почувствали вие самите, ако бяхте на негово място?

Това не е анти-ИИ изблик. Спокойно.

Използвайте ИИ инструментите. Използвайте ги всеки ден. Използвайте ги, за да изготвяте проектите си по-бързо, да мислите по-бързо, да научавате повече, да преодолявате задънените улици. Това е чудесно. Именно в това е техният смисъл.

Но резултатът от тяхната работа е отправна точка, а не завършен продукт. Отнасяй се към него като към първата чернова на някой младши стажант, защото си е точно така. Редактирайте я. Съкратете я. Спорете с него. Направете я своя или изобщо не я изпращайте.

Как да се използва това

Следващият път, когато някой отговори на личните ви съобщения, в Slack, при прегледа на кода – където и да е – с прекрасен масив от нередактиран текст от LLM, изпратете му това: https://dontquotetheai.com/ (забележка: или линк към оригиналната статия).