Аномален обрат: Учени потвърдиха мащабното спиране и промяна в ротацията на земното ядро
След анализ на данните от геомагнитните наблюдения и сателитните мисии за периода от 1997 до 2025 г. учените установиха, че през 2010 г. под Тихия океан в близост до екватора е настъпила промяна в посоката на потока във външното ядро на Земята. Установено е, че този масивен обрат е настъпил в неразривна връзка с дълбоки процеси в планетата.
New Atlas съобщава, че откритията са публикувани в престижното списание Studies of Earth’s Deep Interior (SEDI). За да реконструират събитията, изследователите комбинират наземните измервания с данните от европейските инструменти Swarm и Cryosat, германския сателит Challenging Minisatellite Payload и датския изследователски апарат Ørsted. Получената картина показва, че аномалното движение на дълбочина над 2200 км започва да набира сила в началото на 2010 г., но от 2020 г. интензивността на обратния поток започва постепенно да намалява.
За да се разбере естеството на наблюдаваните промени, е необходимо да се насочи вниманието към структурата на планетата. Външното ядро се състои от разтопено желязо и никел, чиято циркулация генерира глобално магнитно поле, което предпазва Земята от космическата радиация. Според данните от моделирането този течен слой обикновено се характеризира със слабо западно течение, образувано от голям асиметричен модел на циркулация – ексцентричен планетарен вихър. Именно отклонението от този модел привлича вниманието на геолозите.
Зоната под Тихия океан традиционно се смята за незасегната от влиянието на вихъра, така че учените дълго време не очакваха драстични промени именно там. Ситуацията се променила след регистрирането на аномални вълни на границата на ядрото, което свидетелства за формирането на мощен източен поток.
За подробното изучаване на явлението екипът, ръководен от дипломанта от Единбургския университет Фредерик Дал Мадсен (Frederik Dahl Madsen), прилага три метода за моделиране на геомагнитните данни. Използвайки детайлно разлагане на модела на фундаментални компоненти, авторите на статията оценяват дисбаланса на силите, действащи върху повърхностните вълни на ядрото. Изчисленията потвърдиха, че обръщането на течението около 2010 г. може да е следствие от по-дълбоки процеси във вътрешността на планетата. В полза на тази хипотеза са регистрираните сеизмични сигнатури, отбелязващи измествания в периодичните цикли, както и появата на нови магнитни вълни на повърхността на ядрото след началото на аномалията.
Въпреки че сегашното обръщане на посоката вероятно е краткотрайно, осцилаторната динамика на турбулентността показва, че подобни сценарии могат да се повторят в бъдеще. Според Мадсен широкомащабното обръщане на потока под Тихия океан повдига нови въпроси за поведението на земните недра и изследователите все още не знаят дали явлението е краткотрайно отклонение, част от повтарящ се цикъл или преход към ново устойчиво състояние на циркулацията в ядрото. Според учените само дългосрочното наблюдение ще помогне да се отговори на този въпрос.