Нова гръцка лазерна станция обещава по-бързи и по-сигурни сателитни комуникации

Нова наземна лазерна станция започва да функционира в северната част Гърция, докато Европа ускорява усилията си за изграждане на континентална мрежа за по-бързи и по-сигурни сателитни комуникации. Наземната оптична станция „Холомондас“, построена в партньорство между Европейската космическа агенция (ЕКА), гръцкото Министерство на цифровото управление и Университета „Аристотел“ в Солун ще поддържа ново поколение гръцки спътникови мисии, използващи високоскоростни оптични комуникации, според съобщение на партньорите.

Разработчиците на новата станция твърдят, че съоръжението е по-бързо и по-евтино за експлоатация от традиционните системи. Станцията е проектирана да запазва точността си при температурни промени и малки механични отклонения, което улеснява използването ѝ с по-компактна и по-евтина инфраструктура. Спътниците са част от гръцката програма за демонстрации в орбита и ще тестват лазерно базирани предавания на данни между космоса и Земята.

Какво е лазерна станция?

За разлика от традиционните сателитни комуникации, базирани на радиовълни, лазерните системи използват тесни лъчи инфрачервена светлина за предаване на информация. Технологията може да изпраща данни много по-бързо от конвенционалните радио методи и е по-трудно да бъде подложена на смущения, тъй като сигналите се движат в строго фокусирани лъчи.

Astrolight (компания, която е доставила оборудването за оптична комуникация) твърди, че системата може да поддържа скорости на приемане на данни до 2,5 Gbps при различни метеорологични и експлоатационни условия. Компанията също така твърди, че лазерните комуникации могат да осигурят повече от 10 пъти по-бързи и по-безопасни комуникации на по-ниска цена в сравнение с конвенционалните системи. Това би могло драстично да съкрати времето, необходимо за изтегляне на големи обеми спътникови данни.

Информация, чието предаване понастоящем отнема часове, в крайна сметка би могла да бъде предадена за по-малко от минута, а по-голямата пропускателна способност би позволила на спътниците да изпращат обратно повече изображения и научни измервания, без да ги компресират или изтриват.

Това развитие идва на фона на бързото нарастване на спътниковия трафик в ниска околоземна орбита. Според доклад на Световния икономически форум се очаква броят на спътниците в ниска околоземна орбита да се увеличи със 190% през следващото десетилетие.

Astrolight в момента изгражда станция и в Гренландия, като планира да я завърши през тази година. В Европа има десетки наземни сателитни станции, повечето от които са по-стари обекти, базирани на радиовръзка, а по-малко на брой, но нарастващ брой са по-новите оптични станции. Те помагат на спътниците да изпращат данни обратно към Земята и подпомагат мисии като прогнозиране на времето, наблюдение на климата, навигация и реагиране при извънредни ситуации. Ключови станции са Кируна в Швеция, Реду в Белгия и Санта Мария на Азорските острови, докато по-новите оптични станции включват Тенерифе на Канарските острови в Испания, Алмерия в Испания и Немеа в Гърция. Местоположението им е от значение, защото европейската космическа мрежа зависи от това колко добре тези станции се свързват на целия континент.

Колкото по-силни са връзките между обектите в северната, западната, южната и източната част, толкова по-лесно е да се обменят бързо спътникови данни, да се избягват пропуски в покритието и да се поддържат услугите в работно състояние, ако даден маршрут или регион бъде прекъснат.