Китай изпраща астронавт на едногодишна космическа мисия с поглед към кацането на Луната през 2030 г.

Китай се подготвя да изпрати астронавт на своята космическа станция „Тянгун“ в неделя за период от една година. Това ще бъде рекордна продължителност на престоя в открития космос за страната. Основната цел на мисията е подробното изследване на човешката физиология при дълготрайно пребиваване в извънземна среда, докато Пекин активно реализира амбициите си за пилотирано кацане на Луната до 2030 година.

Изстрелването на космическия кораб „Шънджоу-23“ (Shenzhou-23) е насрочено за 23:08 ч. местно време (15:08 ч. по Гринуич). То ще бъде осъществено с помощта на ракетата-носител „Чанджън-2F Y23“ (Long March-2F Y23) от центъра за изстрелване на сателити Дзиуцюан в Северозападен Китай. На борда на кораба ще се намира тричленен екипаж.

Исторически състав на екипажа

Сред тримата астронавти изпъква името на специалиста по полезния товар Ли Дзяин. Тя е бивш инспектор от полицията в Хонконг и ще влезе в историята като първия астронавт от този мегаполис, който участва в китайска космическа мисия. Останалите членове на екипажа са командирът Джу Янджу и пилотът Джан Юанджи, като и двамата са представители на астронавтската дивизия към Народноосвободителната армия на Китай.

Космическата надпревара между Китай и САЩ се засилва

Плановете предвиждат един от тримата членове на новия екипаж да остане на космическата станция „Тянгун“ в продължение на цяла година. Това ще бъде една изключително дълга космическа мисия, макар и да остава малко зад световния рекорд от 14 месеца и половина, поставен от руски космонавт през 1995 година. От Китайската агенция за пилотирани космически полети (CMSA) обявиха в събота, че конкретният астронавт, който ще изпълни едногодишния престой, ще бъде определен на по-късен етап в зависимост от напредъка и развитието на самата мисия.

Китай вече е изпращал свои екипажи на космическата станция близо десетина пъти, но настоящото изстрелване се случва на фона на все по-оспорвана лунна надпревара със САЩ. Вашингтон наскоро отправи официални предупреждения относно предполагаемите намерения на Пекин да колонизира лунната територия и да добива ресурси от нея – твърдения, които властите в Китай категорично отхвърлиха.

В същото време американската космическа агенция NASA се стреми да осъществи пилотирано кацане на Луната през 2028 година – две години преди крайния срок на Китай. Дългосрочната цел на САЩ е да установят постоянно лунно присъствие, което да послужи като трамплин за бъдещи пилотирани мисии до Марс.

През април четирима астронавти на NASA направиха историческо пътуване около Луната като част от мисията „Артемида II“ (Artemis II), отдалечавайки се от Земята по-далеч от всеки друг човек преди тях в рамките на първата пилотирана лунна експедиция от половин век насам. Междувременно в петък компанията на Илон Мъск „SpaceX“ проведе до голяма степен успешно непилотирано тестово изстрелване на своята ракета от следващо поколение „Старшип“ (Starship). Тя е проектирана както за по-чести изстрелвания на сателитите „Старлинк“, така и за транспортиране на бъдещите мисии на NASA до Луната.

Предизвикателствата пред Пекин и целта за постоянна лунна база до 2035 г.

С оставащи по-малко от четири години до крайния срок през 2030 г., Китай е изправен пред изключително сложната задача да разработи изцяло нов хардуер и софтуер, специфични за лунната мисия, и да докаже, че те са напълно готови за експлоатация. Това е необходимо, за да се гарантира, че китайските астронавти, свикнали с относителната безопасност на станция „Тянгун“ в ниска околоземна орбита, ще могат безопасно да направят прехода към много по-рисковото кацане на лунната повърхност.

От 2021 г. насам китайските мисии „Шънджоу“ редовно изпращат триади от астронавти на станцията за шестмесечен престой. В момента китайската космическа агенция провежда обучение и на двама пакистански астронавти, като се очаква един от тях да се присъедини към планирана мисия до „Тянгун“ по-късно тази година за краткотраен престой.

Успешното пилотирано кацане преди 2030 г. би дало сериозен тласък на плановете на Китай да изгради постоянна база на Луната до 2035 г. съвместно с Русия. Главният учен на китайската лунна програма У Уейжен отбеляза, че публично обявеният график на Пекин нарочно е направен по-консервативен.

През последната година Пекин провежда интензивни тестове за безопасност на хардуера, разработен специално за мисията през 2030 г. Това включва тежките ракети-носители „Чанджън-10“ (Long March-10), космическия кораб „Мънджоу“ (Mengzhou) и лунния модул „Ланюе“ (Lanyue).

По време на полета на „Шънджоу-23“ ще бъде изпълнена първата автономна процедура за бързо сближаване и скачване с основния модул на „Тянгун“. Този елемент е критичен за подготовката на лунната мисия, която ще зависи изцяло от автоматизирано сближаване и скачване в лунна орбита между капсулата „Мънджоу“ и лунния спускаем апарат „Ланюе“.

Уникални научни експерименти в орбита

В рамките на удължената мисия „Шънджоу-23“ учените ще изследват физиологичните ефекти от излагането на радиация, загубата на костна плътност и нивата на психологически стрес в космоса.

Освен това държавните медии съобщиха, че Пекин провежда първия в света космически експеримент с човешки „изкуствени ембриони“. За целта по-рано този месец на екипажа на предходната мисия „Шънджоу-22“ бяха изпратени проби от човешки стволови клетки на борда на „Тянгун“. Експериментът има за цел да проучи дългосрочното пребиваване, оцеляване и възпроизводство на човечеството в открития космос.

Самата мисия „Шънджоу-22“ беше изстреляна предсрочно през ноември, за да върне на Земята трима астронавти, след като техният кораб „Шънджоу-20“ претърпя повреди от космически отпадъци в орбита.

До момента Китай е изпращал до Луната единствено роботизирани апарати, но последователните и успешни мисии „Шънджоу“ подчертават бързо развиващите се космически способности на страната. През юни 2024 г. Китай стана първата държава в света, която успешно събра и достави на Земята лунни проби от обратната страна на Луната, използвайки изцяло роботизирани технологии. Настоящата едногодишна мисия поставя основите за следващата голяма стъпка – изпращането на човек на Луната.