Учените от НАСА регистрираха рекорден 19-дневен радиоимпулс от Слънцето

Когато учените от НАСА за първи път регистрираха радиоизлъчване, идващо от Слънцето през август миналата година, сигналът първоначално изглеждаше обичаен. Слънчевите радиоизлъчвания са доста разпространени и обикновено затихват в рамките на няколко часа или, в някои случаи, няколко дни.

Това събитие обаче се оказа далеч от обичайно.
Вместо да изчезне, радиоизлъчването продължи невероятните 19 дни, поставяйки нов рекорд за този тип слънчева активност. Предишното най-продължително известно събитие е продължило само 5 дни, което прави новонаблюдаваното излъчване много по-устойчиво, отколкото учените са очаквали.

„Първоначално помислихме, че това е обичайно събитие, но то продължаваше и продължаваше. Беше като че ли Слънцето не изключваше радиото.“

каза Вратислав Крупар от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, водещ автор на изследването

Събитието се отнасяше към категорията, известна като радиоизблици от тип IV. Тези изблици се генерират от групи енергични електрони, уловени от мощните магнитни полета на Слънцето. Въпреки че самите радиовълни не представляват опасност за Земята, същите магнитни условия могат също да предизвикат слънчеви изригвания, способни да изхвърлят вредни частици в космоса.

Тези частици могат да пречат на работата на спътници, космически апарати и други космически технологии в близост до Земята, което прави тези слънчеви събития важни за учените, изучаващи космическото време. За да разберат по-добре необичайния изблик, изследователите обединиха наблюденията от няколко космически апарата, разположени във вътрешната част на Слънчевата система. Сред мисиите бяха STEREO (Solar Terrestrial Relations Observatory) на НАСА, Parker Solar Probe и Wind, както и мисията Solar Orbiter, съвместна инициатива на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА.

„Фактът, че разполагахме с няколко космически апарата, наблюдаващи това събитие от различни точки се оказа ключов фактор за разбирането на неговия мащаб и продължителност.“

обясни Оксана Крупарова от Центъра за космически полети „Годдард“ на НАСА, съавтор на изследването

Тъй като Слънцето се върти, различните космически апарати успяха да наблюдават радиоизблика, докато той се движеше в тяхното зрително поле по време на 19-дневното събитие. Всяка мисия събра данни в продължение на няколко дни, което позволи на учените да съставят по-пълна картина на продължителната слънчева активност.