„Призрачна акула“ и месоядна „топка на смъртта“: Учени откриха над 1000 нови океански вида в бездните

Дълбокият океан остава една от най-големите и неразгадани мистерии на нашата планета. В рамките на историческа научна мисия изследователи успяха да идентифицират и опишат 1121 напълно нови за науката океански вида. Сред тях изпъкват причудливи и страховити създания, които веднага получиха ярки прозвища като „призрачни акули“ и месоядни гъби „топки на смъртта“.

Тези революционни открития бяха официално обявени в прессъобщение на глобалната инициатива Ocean Census (Океански цензус). Проектът, който представлява най-мащабната мисия в света за ускоряване на откриването на океански видове, е плод на сътрудничеството между фондация „Нипон“ (The Nippon Foundation) и научната организация „Нектон“ (Nekton). По време на експедициите изследователите са сканирали океанското дъно и водните стълбове до умопомрачителната дълбочина от 6575 метра.

Каталогът на новооткрития живот включва невероятно разнообразие от организми: от симбиотични многочетинести червеи, живеещи в „стъклени замъци“, до невиждани досега вариации на лентови червеи, корали, раци, скариди, морски таралежи и анемонии.

Призрачната акула – пратеник от ерата преди динозаврите Видът „акула-призрак“ Снимка: Фондация „Нипон“ – Nekton Ocean Census/CSIRO

Едно от най-вълнуващите открития на мисията е направено в морския парк „Коралово море“, разположен край бреговете на Куинсланд, Австралия. На дълбочина между 802 и 838 метра учените са открили нов представител на т.нар. „призрачни акули“, известни в научната класификация като химери (chimaeras).

Според океанолозите химерите са сред най-загадъчните и слабо проучени обитатели на дълбоководната зона. Те са изключително далечни роднини на съвременните акули и скатове, като техният еволюционен път се е отделил от тях преди близо 400 милиона години. Това означава, че тези създания са плували в океаните много преди появата на първите динозаври на сушата.

За съжаление, откриването им съвпада с тревожни екологични тенденции. Актуалните данни сочат, че в момента една трета от всички видове акули, скатове и химери в световен мащаб са сериозно застрашени от изчезване.

Д-р Мишел Тейлър, ръководител на научния отдел в Ocean Census, споделя, че учените буквално се състезават с времето, за да разберат и защитят морския живот, тъй като много видове рискуват да изчезнат, преди изобщо да бъдат документирани от науката. Тя допълва, че в продължение на твърде дълго време хиляди организми са останали в научно „неведение“, защото темпото на откриване не е можело да настигне реалното разнообразие, но благодарение на новите технологии това сериозно затруднение най-накрая бива преодоляно.

Изящни симбиози и ярки предупреждения

Друго поразително откритие е направено на повърхността на подводен вулканичен масив в планинската верига Шичийо край бреговете на Япония, на дълбочина от 791 метра. Там изследователите са открили нов вид симбиотичен червей, който е намерил подслон в структура, поетично наречена от учените „стъклен замък“. Този замък всъщност представлява сложните вътрешни камери на т.нар. стъклена гъба – уникално океанско създание, чийто скелет е изграден изцяло от кристален силициев диоксид (естествено стъкло). Червеят и гъбата съжителстват в перфектна еволюционна симбиоза.

Симбиотичен четинестоподобен червей, живеещ в „стъклен замък“ Снимка: Фондация „Нипон“ – Нектон Оушън Преброяване/JAMSTEC

В близост до Австралия, в района на островната държава Тимор-Лесте, екипът се натъква на друг феномен – нов вид лентов червей с наситен, яркооранжев цвят. Въпреки малкия си размер от под 3 сантиметра дължина, това създание привлича силно вниманието на биолозите.

Ярката пигментация на този лентов червей вероятно служи като нагледно визуално предупреждение за потенциалните хищници. Това е ясен сигнал за мощната химическа защита и наличието на силни токсини, които са характерни за този тип безгръбначни животни.

Лентовият червей, открит в Източен Тимор Снимка: Фондация Нипон-Nekton Ocean Census/Густав Полей

Любопитното е, че специфичните отрови, изолирани от тези червеи, могат да се окажат изключително полезни за хуманната медицина. В момента учените провеждат засилени лабораторни изследвания на техните уникални токсини, тъй като те показват сериозен потенциал за разработването на нови иновативни методи за лечение на тежки неврологични и психиатрични състояния, сред които болестта на Алцхаймер и шизофренията.

Месоядната „топка на смъртта“ в бездните на Атлантика

Едно от най-хищните и необичайни създания е локализирано в Южните Сандвичеви острови, намиращи се в южната част на Атлантическия океан. Там, на мрачното и студено дъно на дълбочина от почти 3658 метра, изследователите са открили месоядна гъба, която бързо е получила прозвището „топка на смъртта“.

За разлика от обикновените филтриращи морски гъби, това създание е преминало към изцяло хищнически начин на живот поради недостига на хранителни вещества в дълбоките бездни. „Топката на смъртта“ е покрита по цялата си повърхност с микроскопични кукички, които действат на принципа на велкро. Когато нищо неподозиращи малки ракообразни преплуват в близост и се докоснат до нея, те биват моментално уловени от кукичките без шанс за бягство. След това гъбата бавно ги обвива с тъканта си и ги усвоява напълно.

Голямата цел: Да пренапишем биологията на океана

Въпреки че откриването на над 1100 вида в рамките на една кампания изглежда като огромен успех, това е само началото. Основната дългосрочна цел на съоснователите на Ocean Census е да открият и каталогизират поне 100 000 нови морски вида в близките години.

Мащабът на задачата се подсилва от цитираните в официалното изявление научни доклади, според които до 90% от всички организми, обитаващи световния океан, все още остават напълно непознати и неоткрити от човечеството. Провеждането на подобни високотехнологични дълбоководни експедиции е единственият начин да се разбере как функционира глобалната морска екосистема, която поддържа баланса на живота и на самата суша.