Климатичен апокалипсис в Тихия океан: Ражда се рекорден „супер Ел Ниньо“, който ще промени планетата за десетилетия

Мощните западни ветрове в Тихия океан са предизвикали преместването на огромни маси нагрята вода към екватора, което увеличава риска от безпрецедентни метеорологични аномалии по целия свят. Съответната прогноза за 2026-2027 г. беше публикувана от климатолозите на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA).

Според сателитните наблюдения вероятността за формиране на явлението Ел Ниньо до юли 2026 г. е достигнала 61%. Това циклично явление е свързано с отслабване на пасатите и аномално повишаване температурата на повърхността на океана. Вероятността процесът да премине към етапа „супер Ел Ниньо“ (превишаване на температурната норма с повече от 2 °C) се оценява на едно към четири. Такива събития са регистрирани само три пъти в историята на метеорологичните наблюдения: през сезоните 1982/83, 1997/98 и 2015/16 г.

Настоящата ситуация се усложнява от рекордното фоново затопляне: глобалната температура на Земята вече е с 1,4 °C по-висока от прединдустриалните стойности. Според оценките на професора от Университета в Олбани Пол Раунди температурата на водните маси сега е с 0,5 °C по-висока, отколкото преди най-мощния Ел Ниньо от 1997 г.

Има 50% вероятност новата аномалия да бъде най-силната, регистрирана някога. Процесът ще предизвика каскада от метеорологични промени. В Южна и Северна Америка се очакват нетипични валежи и наводнения, а в Австралия, Индия и Югоизточна Азия – потиснати мусони. В Амазония и Океания продължителното засушаване увеличава многократно риска от широко разпространени торфени и горски пожари.

Изместване на тихоокеанското струйно течение над Северна Америка по време на Ел Ниньо

Въздействието върху климата може да не изчезне след охлаждането на океана. Според проучване, публикувано в списание Nature Communications, явленията с интензивност супер-Ел Ниньо могат да предизвикат резки промени в климатичните модели. Промените в температурата и влажността на почвата в региони като Източна Африка, басейна на Амазонка и Мексиканския залив могат да се задържат в продължение на десетилетия. По-нататъшното развитие на ситуацията зависи от скоростта и посоката на пасатите през следващите месеци.