Струва ви се, че всички песни звучат еднакво? Истина е – алгоритмите на Spotify унищожават интересната музика

Световната музикална индустрия е реализирала приходи от над 28 милиарда долара през 2023 година, но въпреки всички тези пари, които циркулират в системата, песните, оглавяващи стрийминг класациите звучат все по-еднообразно.

Ново проучване сочи, че това не е случайно, а е предсказуем резултат от взаимодействието между алгоритми, институции и социален натиск, които определят това, което слушаме.

В нова статия изследователи от Италия твърдят, че музикалният вкус не е фиксиран параметър, който ние внасяме в стрийминг услугите. Той по-скоро се преобразува непрекъснато от това, което тези услуги избират да ни покажат. И веднъж щом алгоритмичната селекция пресече определен праг, разнообразието на това, което слушателите консумират се срива и то бързо.

Изследователите създадоха симулация, базирана на агенти, която моделира 200 слушатели, избиращи измежду 80 песни в четири много различни музикални екосистеми: италианския фестивал „Санремо“, бразилската регионална полифония, южнокорейския олигопол на K-pop и независимата сцена в Обединеното кралство. Всяка от тях беше калибрирана спрямо реални данни за стрийминг, извлечени от Spotify в 73 държави.

Екипът установи, че дори и най-малката промяна в алгоритъма може да намали значително разнообразието от музика, която слушателите чуват. Ако силата на алгоритмичната селекция се увеличи от 0,7 на 0,9 по скалата на изследователите, така наречената „ентропия на потреблението“, дефинирана от учените като мярка за това колко равномерно е разпределено слушането сред наличните песни спада с 23%.

Механизмът не се състои просто в това, че алгоритмите препоръчват лоша музика, а в това, че алгоритмите създават обратна връзка с три движещи се части, които се подсилват взаимно. Системите за препоръки научават какво харесват слушателите и им предлагат още от същото, като по този начин стесняват обхвата на песните, с които всеки се сблъсква.

След това композиторите и звукозаписните компании следят статистиката за стрийминг и насочват продукцията си към това, което се представя добре, така че наборът от създаваната музика започва да се фокусира върху все по-тесен стилов диапазон.

След това се случва следното – мозъците на слушателите се адаптират към стеснената среда. Започваме да приемаме ограничения музикален диапазон за нормален.

Тези променящи се слушателски навици оказват реално влияние върху създаваната музика. Италианският фестивал в Санремо показва как изглежда продуцентската страна на този цикъл в най-крайната си форма. Само 11 композитори са създали около 2/3 от 30-те песни, състезаващи се в изданието от 2025 година.

Бразилия разказва обратната история – различните регионални жанрове имат своя собствена публика, свои продуцентски общности и свои структури за възнаграждение. Бразилските стриймъри обичат местното съдържание (84% от стриймовете), което означава, че Бразилия поддържа най-голямо разнообразие в потреблението.

Друга страна, разгледана в проучването беше Обединеното кралство, което показа потребителската страна на обратната връзка. Производствената екосистема на страната е наистина разнообразна, но британската музика съставлява едва 29% от стрийминг съдържанието в Обединеното кралство, в сравнение с 55% американско съдържание.

За да се опитат да спрат хомогенизацията, изследователите препоръчват поддържането на независими източници на съдържание, вграждането на механизми за защита на разнообразието в алгоритмите за препоръки и третирането на фестивалите, финансирани с публични средства, като пазители на екосистемата.

Според тях е важно също така да се инвестира в музикалното образование. Без такава намеса алгоритмичната обратна връзка ще продължи да стеснява обхвата на това, което е възможно да се чуе – докато мозъците на слушателите не станат „много добри в предсказването на много тесен диапазон от музикални преживявания“, предупреждава докладът.