Космически камък прелетя покрай Земята на една четвърт от разстоянието до Луната

Космически камък с диаметър до 35 метра е преминал покрай нашата планета на разстояние четири пъти по-малко от разстоянието до Луната. Астероидът е открит само осем дни преди приближаването, което за пореден път напомни на човечеството за неговата уязвимост към космически заплахи.

На 18 май 2026 г. в 21:23 UTC, астероид 2026 JH2, намиращ се в близост до Земята, премина покрай Земята на разстояние от приблизително 91 000 километра, съобщава списание BBC Sky at Night. За сравнение: средното разстояние до Луната е 385 000 км. Тоест, астероидът е прелетял почти четири пъти по-близо от нашия естествен спътник.

Какво представлява това явление?

Астероидите са скалисти или метални тела, останали от формирането на Слънчевата система преди повече от 4,5 милиарда години. Повечето от тях обикалят в главния астероиден пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Но някои имат удължени орбити, които пресичат пътя на Земята. Такива обекти се наричат ​​близкоземни.

2026 JH2 представлява астероид от типа Аполо, което означава, че орбитите му пресичат земната орбита, а голямата му полуос е по-голяма от земната. Този конкретен астероид се движи по елиптична орбита около Слънцето с период от 3,76 години, достигайки чак до орбитата на Юпитер.

Астероидът 2026 JH2 е открит на 10 май 2026 г. от астрономи в обсерваторията Mount Lemmon Survey близо до Тусон, Аризона. Програмата е специализирана в търсене на обекти близо до Земята, но дори и със съвременните технологии, малките астероиди често остават незабелязани до последния момент – те са бледи и малки на фона на необятността на космоса.

Според Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА, диаметърът на 2026 JH2 е между 16 и 35 метра. За да се постави това в перспектива, това е сравнимо с размера на професионално баскетболно игрище или максималната дължина на син кит, което е най-голямото животно в историята на Земята.

По време на максималното приближаване, астероидът се е движил със скорост от приблизително 31 200 км/ч спрямо Земята. В същото време той е бил по-ярък от обикновено – яркостта му е достигнала 11,5 магнитуд, което е направило възможно да се види дори в малък любителски телескоп. Пряката транслация от приближаването е направена от екипите на Virtual Telescope Project от Италия.

Какво показват новите наблюдения?

Въпреки че НАСА и други агенции потвърдиха, че 2026 JH2 не представлява заплаха за Земята, инцидентът подчертава сериозен проблем. Астероидът беше открит само осем дни преди близкото му приближаване. Ако траекторията му беше насочена директно към Земята, щеше да има катастрофално малко време за каквато и да е реакция.

„В астрономически термини това е възможно най-близкото разстояние, без да се сблъскате“, казва Марк Норис от Университета на Централен Ланкашир.

За сравнение: някои далечни спътници вече обикалят на височина от 91 000 км. Астероидът е прелетял по-близо от космическия телескоп TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite), въпреки че не е имало застрашени космически апарати.

Приблизително три часа преди най-близкото си приближаване до Земята, астероидът също е прелетял и покрай Луната, но на много по-голямо разстояние – 422 000 километра.

Защо това е важно за науката?

Приближаването на 2026 JH2 е поредното напомняне защо планетарните отбранителни системи са критични. Обекти с такъв размер не са способни да унищожат цивилизацията, но могат да причинят огромни разрушения.

Най-поразителният пример е метеоритът от Челябинск от 2013 г. Той е бил с диаметър около 20 метра, което го прави доста сравним с 2026 JH2. При навлизането си в атмосферата над Русия, той експлодира със сила от около 500 килотона тротил, повреждайки над 7000 сгради и ранявайки около 1500 души. И никой не го е видял предварително.

НАСА отбелязва, че обекти с диаметър под 25 метра са склонни да изгарят в атмосферата. Но 2026 JH2 може да е бил с диаметър 35 метра, като в този случай ударът би бил много по-тежък.

Струва си да се припомни, че учените наскоро обърнаха внимание на друг астероид, 2024 YR4 , който в началото на 2025 г. имаше повишена вероятност да се сблъска със Земята през 2032 г. Тези случаи подчертават, че космическите заплахи не са измислица, а реалност, за която трябва да сме подготвени.