Мистериозното изчезване на серийните убийци: Какво разкрива най-голямата база данни в света

Вероятно сте чували ужасяващите истории за серийните убийци от 70-те и 80-те години на миналия век: Тед Бънди, Андрей Чикатило, Джон Гейси. Те сякаш са съществували във всяко кътче на света. А днес маниакът е по-скоро герой в криминално предаване или телевизионен сериал, отколкото реална заплаха. Какво се случи? Нима хората спряха да бъдат привличани към ужасни деяния? Криминолози от университетите намериха отговора. Оказа се, че изчезването на серийните убийци не е заслуга на полицията и дори не е победа на психотерапията.

Най-голямата база данни за серийни убийци

През 90-те години на миналия век преподавателят по съдебна психология Майкъл Аамодт започва да дава на студентите необичайна задача: да създадат подробен профил на серийния убиец. Те трябвало да съберат хронологията на престъпленията, биографията, демографските данни и подробностите за всеки случай. Първоначално документите били просто подредени в едно чекмедже на бюрото, след това попаднали в уеб сайта на курса и накрая се превърнали в пълноценна база данни, която се поддържа и актуализира и до днес в ResearchGate.

Учените идентифицират три причини за изчезването на серийните убийци

Изследователите използват определението на ФБР за сериен убиец като човек, който незаконно е отнел живота на двама или повече души в отделни епизоди. Към 2018 г. базата данни обхваща хиляди престъпници от целия свят и разкрива някои поразителни закономерности.

САЩ са световен лидер по брой на серийни убийци

Статистическите данни от базата данни изглеждат едновременно впечатляващи и тревожни. От 1900 г. насам в САЩ са регистрирани 3613 серийни убийци, а това са 67% от всички серийни убийци в света. Още по-плашещо е, че населението на страната е само около 4,35% от световното население. Поразителна е и Англия със 176 престъпници. Следват Япония (137), Южна Африка (123), Индия (121) и Канада (119).

Приблизително 11% от серийните убийци в историята на наблюдението са жени. Делът им обаче се колебае значително: преди 30-те години на ХХ век жените са съставлявали около една трета от всички серийни убийци, а след 1980 г. – само около 6%. Жените серийни убийци по-често използват отрова и извършват престъпления с цел финансова изгода, а жертвите им най-често са членове на семейството. Мъжете, от друга страна, по-често убиват за удоволствие, като използват огнестрелно оръжие или удушаване, и избират жертви сред непознати хора.

Кога е имало най-много серийни убийства

Най-интригуващото откритие в базата данни е динамиката. През 80-те години на миналия век в САЩ са действали 150 серийни убийци, които са убили двама или повече души, и 104, които са убили трима или повече души. Това е бил абсолютният пик на маниакалната активност.

Оттук нататък започва бърз спад:

1990-те години: 138 серийни убийци (2+ жертви), 89 (3+ жертви); 2000-те години: значително продължение на спада; 2010-2018 г.: само 43 серийни убийци (2+ жертви), 23 (3+ жертви).

Това означава, че за три десетилетия броят на серийните убийци в САЩ е намалял около 3,5 пъти. И така, какво се е променило?

Графика на намаляването на броя на серийните убийци от 80-те до 2010 година Защо серийните убийци станаха по-малко

В доклада си за 2020 г. изследователите посочват няколко ключови фактора. Нито един от тях не обяснява спада сам по себе си, но взети заедно, те създават убедителна картина.

Първият фактор е подобряването на правоприлагането. Напредъкът в областта на криминалистиката, включително ДНК анализът и цифровото наблюдение, позволяват ранно идентифициране на престъпниците. Така например серийните убийци с финансов мотив (застрахователни измами и други подобни схеми) вече се разкриват по-бързо, често преди да са успели да натрупат „достатъчно“ жертви, за да попаднат в определението за сериен убиец.

Вторият фактор са по-строгите наказания за престъпленията. Според базата данни 79% от серийните убийци в САЩ са били в затвора преди първото си убийство. А 16,8% от серийните убийци от 1950 г. насам са извършили повторни убийства, след като са били освободени от затвора за предишно убийство. Авторите отбелязват, че по-строгите условия за предсрочно освобождаване просто не позволяват на потенциалните серийни убийци да излязат на улицата.

Ролята на автостопа и начинът на живот на потенциалните жертви

Третият фактор, който може да ви изненада, е промяната в ежедневното поведение на хората. Изследователите изрично посочват, че спадът в популярността на пътуването на автостоп, навикът да се возят непознати и практиката да се ходи пеша до училище са лишили серийните убийци от значителна част от потенциалните жертви.

Сред категориите жертви, които са намалели най-драстично от 1980-1999 г. до 2000-2017 г., авторите изтъкват хората, които са пътували на автостоп, жертвите на отвличания в молове, както и шофьорите на закъсали автомобили и „добрите самаряни“, които са спирали, за да помогнат на непознати на пътя.

Казано по-просто, съвременният начин на живот с навигатори, мобилни телефони, камери за видеонаблюдение и извикване на такси чрез приложение – прави хората по-малко уязвими за случайни нападения. Обществото е станало по-малко доверчиво към непознатите и това, парадоксално, спасява човешки животи.

Празна магистрала с камера за наблюдение – пътуването на автостоп стана рядкост Какво не знаем за серийните убийци

Важно е да се осъзнае, че базата данни за серийни убийци, макар и обширна, отразява само идентифицираните серийни убийци. Част от спада може да се дължи на факта, че някои престъпления просто не са свързани, а някои серийни убийци остават неразкрити. Друг нюанс е, че данните в базата данни след 2018 г. са били непълни към момента на последната актуализация, така че тенденциите през последните години могат да бъдат прецизирани.

Въпреки това общата тенденция изглежда стабилна и се потвърждава от различни източници. Промените в технологиите и обществото през последните 40 години са създали среда, в която е много по-трудно за един сериен убиец да остане незабелязан и да намери жертви. Това не означава, че проблемът е изчезнал, но мащабът на явлението наистина се е променил. Докато някога 80-те години на ХХ век се свързваха със златната ера на рок музиката и видеоигрите, криминолозите имат съвсем различна асоциация с тази епоха.

Според нас макар че тоталното следене и събирането на данни често се критикуват от защитниците на личната неприкосновеност, именно тези инструменти успяха да сложат край на една от най-мрачните криминални мистерии на миналия век.