Невронните мрежи само за 15 минути правят хората по-глупави: проучване доказва, че сесията с чатбот намалява мотивацията за мислене
Група учени от Оксфорд, Масачузетския технологичен институт, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и университета „Карнеги Мелън“ проведоха серия от тестове с участието на над хиляда доброволци. Експериментите им показаха, че дори петнадесет минути взаимодействие с AI асистент могат значително да намалят желанието на човек да мисли върху проблемите без чужда помощ.
По време на тестовете на респондентите били предложени задачи, включващи аритметични действия с дроби, както и тестове, напомнящи изпитните въпроси на американските студенти. На едната група бил разрешен достъпа до невронната мрежа GPT-5, докато другата била инструктирана да разчита единствено на собствените си знания. След това достъпът до асистента бил изключен и на двете категории били дадени идентични упражнения.
Резултатът бил неочакван: доброволците, които преди това използвали чатбота, показали по-лоши резултати, а отказите от изпълнение били два пъти по-чести от тези, които от самото начало се справили самостоятелно. Изследователите подчертават, че това не е загуба на интелектуални способности, а намаляване на мотивацията. Когато решението се появява мигновено, собственият мисловен процес започва да се възприема като ненужно скъп. Мозъкът пренарежда вътрешния еталон за допустимо усилие и смята обичайната мозъчна работа за неудобна.
Преди това научната общност смяташе, че привикването към асистентите с изкуствен интелект се формира постепенно в продължение на месеци редовна употреба. Новата научна работа обаче показва, че промяната настъпва почти веднага, при една кратка среща с невронна мрежа.
В същото време учените откриват важна подробност. Участниците, които задавали на алгоритъма не крайните отговори, а посоката на търсене, се справили наравно с контролната група. С други думи, формата на обръщение към AI фундаментално влияе върху последствията: ако алгоритъмът действа като съветник – когнитивните резултати не страдат, ако замества целия мисловен процес – има забележими негативни ефекти.
Авторите на публикацията в Psychology Today препоръчват поне веднъж на ден да се заемете с трудна задача без никакво подсказване от страна на машината, да помолите невронната мрежа да зададе вектор, а не да даде готов резултат, а също така да обърнете внимание колко бързо се появява желание да се откажете от решението – този сигнал не отразява личната слабост, а именно нарушената вътрешна настройка.
Парадоксът на съвременната епоха е следният: глобалните инвестиции в технологиите за изкуствен интелект наближават два трилиона долара, докато програмите за развитие на когнитивните компетенции на потребителите практически не се финансират. Всеки ъпгрейд прави асистента по-силен, докато уменията на хората, които го управляват, стават все по-слаби.
Технологиите трябва да ни служат като инструменти за разширяване на възможностите, а не като заместител на собствената ни преценки.