Екстремните метеорологични явления в световен мащаб се увеличават значително по-бързо от прогнозите

Ново проучване показва, че рисковете за климата, свързани с кумулативните емисии на CO₂, може да са подценени. Редките и най-разрушителни комплексни метеорологични явления, като например едновременните топлинни вълни и суши или проливни дъждове с наводнения, се засилват много по-бързо, отколкото прогнозираха моделите. Това означава, че подходите за оценка на климатичните заплахи ще трябва да бъдат преразгледани.

В изследователския документ е въведена нова концепция – преходна комплексна реакция на кумулативните емисии на CO₂ (TCoRE). С нея се измерва как се променя честотата на екстремните метеорологични явления като функция на общите кумулативни емисии, а не само на повишаването на температурата, както се правеше в повечето предишни изследвания.

Резултатите се оказаха разочароващи. Екстремните събития, които се случват често, се увеличават линейно с нарастването на емисиите на CO₂. Но редките и най-опасни събития се увеличават много по-бързо, което непропорционално увеличава бъдещите климатични заплахи.

Изследването се основава на най-съвременните модели на земната система, допълнени от наблюдения на реалния свят. Този подход намалява разликата между теоретичните симулации и реалността.

Установено бе, че наблюдаваните стойности на TCoRE са с 37-75 % по-високи от средните оценки на моделите – което предполага, че климатичните заплахи вероятно са подценени. Освен това използването на наблюдателни данни намали несигурността на климатичните прогнози с 56%.

Това има отражение върху глобалните цели в областта на климата. Авторите отбелязват, че традиционните въглеродни бюджети, предназначени за ограничаване на затоплянето до 1,5°C или 2°C, може да се окажат недостатъчни, тъй като не отчитат ускореното нарастване на честотата и интензивността на сложните екстремни явления.

Климатичните рискове се увеличават нелинейно: докато умерените екстремни явления, като например едновременното повишаване на температурата и влажността, се увеличават постепенно, най-вредните събития се увеличават експоненциално. Това означава, че отделни региони и уязвими общности могат да се сблъскат с по-тежки въздействия, отколкото предвиждат стандартните модели.

Разработката предлага нов подход за оценка на климатичните заплахи, като измества фокуса от отделните климатични параметри към комплексните събития. Учените смятат, че стратегиите за адаптиране към изменението на климата трябва да отчитат драматичното нарастване на екстремните метеорологични явления. В противен случай климатичните проблеми ще бъдат много по-сериозни от очакваното.