Мъск загуби от Алтман и OpenAI: кой е виновен за „провала“ на съдебния процес?

Съдбоносния съдебен процес, който се опитваше да разреши спора между Илън Мъск и Сам Алтман приключи. В по-широк план в него участваха компанията OpenAI, Microsoft в лицето на главния изпълнителен директор Сатя Надела и много други известни и влиятелни личности. Процесът се фокусираше върху разрешаването на въпроса дали наистина е имало измама при поглъщането на благотворителната организация, в която Илън Мъск инвестира почти 40 милиона долара през 2017 година. Това е ключовият въпрос в настоящата дискусия.

3-седмичната история стигна до своя логичен край. И макар че никой не можеше да предвиди окончателното решение на журито и на базата на кой закон изобщо ще бъде разгледано делото, този път решението се оказа единодушно и неизбежно. Журито стигна до заключението, че Илън Мъск не е успял да заведе съдебен иск в съответните срокове и затова претенциите му са с изтекла давност. Процесът беше сензационен, но безрезултатен.

2-ра и 3-та седмица: майката на децата на Мъск, дневникът на Брокман, токсичността на Алтман

Ако първата седмица послужи като отправна точка за позициите в конфликта, където бяха обяснени основните тези на Мъск и Алтман, то втората разгледа конкретните обвинения.

Като свидетел беше поканена майката на четири от децата на Мъск, Шивон Зилис. Тя все още е изпълнителен директор в компанията Neuralink. По-рано Зилис оглавяваше борда на директорите на OpenAI до 2023 година. Адвокатите на Алтман предполагат, че тя е „шпионирала“ в борда за Мъск, криейки връзката си с него и е знаела предварително, че той планира да организира конкурентна компания (xAI). Тя е споделяла вътрешна информация за дейността на компанията дълго след като Мъск я напуска през 2018 година. Например, екипът на OpenAI посочи като доказателство кореспонденция от 2023 година между Зилис и нейна приятелка. В нея тя намеква, че напуска борда на директорите на компанията, тъй като намеренията на Мъск да основе нова компания за изкуствен интелект са станали публично известни.

Това е важно, тъй като линията на защита на Алтман и екипа му е тезата, че първо, Мъск има намерение да укрепи xAI чрез съдебно потискане на конкурентите и второ, че той също така се е опитал да преориентира OpenAI към търговска дейност, но не е успял (или не е искал) да се справи с организацията на това, поради което просто е основал xAI на фона на успеха на OpenAI.

Показанията на Зилис разкриха също, че Мъск все пак е искал да превърне OpenAI в печеливша компания или е планирал поглъщането ѝ от Tesla, въпреки думите му за „изключително благотворителни“ намерения при създаването на OpenAI. Този вариант определено е бил обмислян. Зилис заяви, че нито един от проектите не е предвиждал пълна замяна на благотворителната OpenAI с търговска идеология.

От думите на Зилис следваше, че Мъск е искал също да привлече някои служители на OpenAI да работят в Tesla.

Грег Брокман

Следващият интересен момент беше когато съоснователят на OpenAI Грег Брокман се изказа от трибуната, за да отговори на въпросите относно своя прочут „дневник“. Адвокатите на Мъск умишлено го наричаха именно „дневник“, а не „бележник“, за да подчертаят интимността и значимостта на текста, както и известното „лицемерие“ от страна на Брокман. Според журналистите от The Guardian, самият съосновател на OpenAI не беше доволен от факта, че този документ е станал достъпен за обществеността. В него са скрити много лични мисли, които освен това са били подбрани избирателно, извадени от контекста на „потока от мисли“, протичащ в главата на Брокман. Тези мисли не доказват нищо, според неговата позиция.

„Това е много болезнено. Това са много дълбоко лични текстове, които не са били предназначени за публично разглеждане, но в тях няма нищо, за което да се срамувам.“

твърди Брокман

Освен това той сподели личните си впечатления от общуването с Илън Мъск. Той заяви, че Мъск му е внушавал страх от физическа заплаха – Брокман се е страхувал, че Мъск ще го пребие по време на някоя от работните срещи.

Накрая трябва да се отбележи, че бившата техническа директорка и съоснователка на OpenAI Мира Мурати се оплака от Сам Алтман. Тя твърдеше, че той е създавал негативна, токсична и хаотична култура в компанията и като цяло се е държал с нея неетично. Мурати описа Алтман като човек, който „казва едно на един човек и точно обратното на друг“.

Подобни характеристики на Алтман потвърди в съда още един съосновател на OpenAI – Иля Суцкевер. Той отговори утвърдително на въпроса дали наистина Алтман проявява „лъжливост“ и подценяване на някои членове на екипа на OpenAI. Тези разнообразни показания за личностните качества сякаш трябваше да демонстрират неискреността на Сам Алтман. Той обаче нито потвърди, нито опроверга казаното, а просто отговори, че „е чувал хората да говорят това“.

Сам Алтман 4-та седмица: остарелите претенции на Илон Мъск не впечатлиха журито

Развръзката се оказа не толкова епична, колкото си я представяхме. Страните дори не стигнаха до някакво парично споразумение, камо ли до окончателна победа на някоя от страните. Поради просрочването на иска на Мъск, делото се отхвърля по технически причини. Според законите на щата Калифорния, Мъск е имал цели 3 години, за да заведе дело, ако неговият благотворителен тръст наистина е бил откраднат, а в действителност е минало много повече време.

Иронично е, че при такива условия журито може дори да не прецени кой е прав и кой не (или поне кой се е представил по-добре). Възниква въпросът: защо изобщо делото стигна до съда, след като се основаваше на просрочени претенции на една от страните?

Мъск реагира негативно. Той честно се въздържа от публикуването на коментари по делото в X поради изискването на съдията. Въпреки това, когато съдията Ивон Гонзалез одобри решението на журито, без да се опита да го оспори, Мъск си позволи да напише критичен туит срещу нея

„Решението на ужасната активистка-съдия от Оукланд създава такъв ужасен прецедент“.

По-късно туитът беше изтрит. Милиардерът написа и друг пост, но в по-сдържан стил, в който обяви, че ще обжалва делото. Той добави, че решението на журито не е било „по същество“, а се е основавало на „календарна формалност“.

Професионалните юристи не биха се съгласили с него. Например, професорът по право Карл Тобиас заяви, че журито е взело „решение, силно основано на фактите“. Като цяло, той добре обобщава всичко, което се е случило и което е могло да остане незабелязано поради силния медиен интерес около делото.

„Този случай изглеждаше малко странен и луд, но именно затова имаме доверие в съдебните заседатели, защото те използват здравия разум на общността за разрешаване на фактически спорове.“

обобщи юристът

Трябва да се има в предвид, че съдебните спорове трябва да се водят преди всичко чрез спазване на строги правила, формални изисквания и уважение към буквата на закона, а не според капризите на богатите хора. В случая става въпрос не само за това „откраднал ли е някой благотворителен фонд?“, но и за въпроса за правилния подход към съдебната система. Тя не е средство за пиар, потискане на конкуренти или унищожаване на противници – съдилищата съществуват като начин да се погледне безпристрастно отстрани на това с какво изобщо се занимават хората в своите взаимоотношения. И за това съществуват специални протоколи за поведение, които трябва да се спазват от всички, без изключение, дори и от най-богатите хора на планетата.