До 2032 година слънчевата енергия ще стане основният източник на електроенергия в света

Според новия доклад на BloombergNEF глобалните сътресения могат да ускорят енергийния преход, тъй като страните се стремят да намалят зависимостта си от вноса на изкопаеми горива и да засилят енергийната си сигурност. До 2032 г. слънчевата енергия ще се превърне в най-големия източник на електроенергия в света, а глобалният капацитет за съхранение ще нарасне 17 пъти до 3,8 TW до 2035 г. В същото време целта за задържане на затоплянето до 1,5°C вече не е постижима.

През последното десетилетие световният енергиен пазар преживя няколко сътресения – от пандемията COVID-19 до военните конфликти. Тези събития изложиха на показ уязвимостта на съществуващата система за енергийни доставки и повишиха интереса към локалните и нисковъглеродните източници. BNEF вярва, че ако сегашният фокус върху конкурентоспособните чисти технологии продължи, държавите ще могат постепенно да намалят зависимостта си от външни доставки на горива.

Търсенето на електроенергия ще нараства постоянно – от 29% до 2035 г. и 69% до 2050 г. То ще се формира едновременно от няколко фактора: нарастването на населението и доходите, електрификацията на транспорта и промишлеността и бързото разширяване на цифровата инфраструктура, включително центровете за данни. Още през 2025 г. техният капацитет ще достигне 84 GW, а потреблението ще възлиза на 500 TWh, или почти 2% от световното търсене на електроенергия. Това е увеличение с 20% в сравнение с предходната година.

Според базовия сценарий на BNEF до 2032 г. слънчевата енергия ще се превърне в най-големия източник на електроенергия в света. Това ще стане възможно благодарение на намаляващите технологични разходи, технологичния напредък и свръхкапацитета. Успоредно с това ролята на системите за съхранение на енергия ще нарасне драстично: глобалният им капацитет ще се увеличи 17 пъти – от 223 GW през 2025 г. до 3,8 TW през 2035 г.

Отделно от това се отбелязва, че преходът към електроенергия ще бъде неравномерен. В Китай електроенергията се превръща в доминиращ краен енергиен източник още през 2023 г., Индия ще достигне тази повратна точка през 2041 г., Европа – през 2043 г., а САЩ – едва в края на 40-те години на ХХ век. В същото време въглищата постепенно губят позиции във всички региони и делът им в производството ще намалява до 2050 г.

Въпреки нарастващата електрификация, природният газ ще осигурява около една четвърт от новото търсене на енергия, докато електроенергията ще покрива до две трети. Като цяло енергийната система става все по-сложна и гъвкава: до 2035 г. 11% от цялото производство ще бъде преразпределено между различните сектори и начини на потребление, което изисква инвестиции в мрежи и инфраструктура.

BNEF отбелязва: целта за задържане на затоплянето в рамките на 1,5°C вече не е реално постижима. Дори консервативните прогнози предвиждат повишаване на температурата с 1,8°C. Китай остава основният двигател на намаляването на емисиите в рамките на пазара на въглеродни емисии (СТЕ). До 2030 г. се очаква емисиите на страната да бъдат със 17% по-ниски от пика им през 2023 г., а до 2050 г. се предвижда те да намалеят почти наполовина, въпреки че все още са над сегашните нива в САЩ и Европа.

Инвестициите в енергийния преход достигнаха рекордните 2,3 трилиона долара през 2025 г., но ще са необходими още 235 трилиона долара, за да се постигнат нулеви емисии до 2050 г. Въпреки трилионните инвестиции, „евтината енергийна технология на бъдещето“ все още не се е появила. Големи надежди се възлагат на новите ядрени, геотермални и акумулаторни решения, но нито едно от тях все още не е доказало своята ефективност в достатъчен мащаб.