Плаващите слънчеви централи могат да произвеждат 12% повече електроенергия

Изследователи от Тайван са открили нещо, което би могло да революционизира начина, по който мислим за „зелената“ енергия.

Отбелязва се, че ако преместите слънчевите панели от полетата и покривите към морските вълни, те започват да работят много по-мощно. И цялата магия тук е във физиката и хладната вода.

Числата говорят сами за себе си. Морските плаващи фотоволтаични системи (учените ги наричат ​​OFPV) произвеждат около 12 процента повече електроенергия през целия си експлоатационен живот, отколкото абсолютно същите панели, инсталирани на твърда земя при подобни условия, пише  Interesting Engineering.

Този въпрос беше сериозно разгледан от двама специалисти от Националния технологичен университет в Тайпе – Ши-Кай Чен, който е специализирал водно инженерство, и неговият колега Чинг-Фенг Чен, експерт по офшорни слънчеви платформи.

„С този скок в производството на енергия, тези системи са много по-въглеродно ефективни“, казва Чинг-Фенг Чен. „Казано по-просто: технологията вътре в панелите е същата, но когато ги хвърлите във водата, те изведнъж започват да работят много по-ефективно.“

Откъде идва този бонус към мощността? Много е просто: слънчевите панели наистина не обичат топлината. Когато слънцето грее ярко, повърхността им се нагрява и ефективността спада – това е стандартен проблем за всички наземни слънчеви паркове. Но в морето всичко е различно. Огромната водна маса наоколо работи като безплатен естествен климатик, като незабавно премахва излишната топлина и предотвратява „кипенето“ на системата.

За да направят сравнението възможно най-справедливо и да избегнат обвинения в мащабиране, изследователите са сравнили двете системи с един знаменател от 100 мегавата пикова мощност (MWp). Наземното съоръжение в индустриалния парк Чанбин е имал точно това, но офшорната станция (която всъщност беше проектирана за 181 мегавата) трябваше да бъде математически намалена, за да се получи равностойно количество.

„Само по този начин, чрез изравняване на капацитетите, успяхме да сравним нетната ефективност, обемите на производство и реалното въздействие върху околната среда без никакви предразсъдъци, премахвайки фактора, че някоя станция е просто по-голяма по размер“, отбелязва Ши-Кай Чен.

Тези изчисления дойдоха много навреме. В момента целият свят се чуди как да изпълни разпоредбите на Парижкото споразумение за климата (същото, където емисиите трябва да бъдат намалени почти наполовина до 2030 г., а до 2050 г. напълно до нула, за да не се затопли планетата над критичните един и половина до два градуса).

А за мегаполисите или малките страни, където почти няма свободна земя, изграждането на гигантски слънчеви полета е недостъпен лукс. Затова идеята за поставяне на платформи върху язовири, езера или директно в морето изглежда като идеално решение, което не пречи нито на фермерите, нито на предприемачите.

„Ако Тайван наистина иска да постигне нулеви емисии до 2050 г., са ни необходими неконвенционални ходове и нови стратегии, а не просто глупаво копиране на стари подходи“, уверен е Ши-Кай Чен.