Швейцарски изследователи доказаха по математически път, че добивът на астероиди може да бъде ключът към създаването на самодостатъчна колония на Марс. Чрез транспортирането на метали (желязо, никел, алуминий) за строителството и преработката на въглеродните астероиди в ракетно гориво направо в космоса, заселниците биха могли да сведат до минимум скъпите и ненадеждни доставки от метрополията. Авторите посочват конкретни видове астероиди, които вече са достъпни за изследване със сегашните технологии.
Изпращането на един килограм товар до Марс струва милиони долари, а пътуването отнема 6-9 месеца в зависимост от взаимното разположение на планетите. Ако на Марс се счупи стоманена греда или свършат резервните части за бормашина, чакането за следващата доставка от Земята ще е с години, а всеки тон ще струва астрономически суми. Колония, която не може да произвежда метал на място, е обречена. Но и доставянето на тежка доменна пещ изобщо не е опция.
Решението се крие в астероидния пояс между Марс и Юпитер, разказва Scitech Daily. Там има два особено ценни вида обекти: метални астероиди, които всъщност са готови рудни тела от желязо, никел и кобалт, и въглеродни астероиди, които съдържат до 20 процента вода и органични съединения. Водата може да бъде електролизирана, за да се получат водород и кислород за ракетно гориво.
Авторите – учени от Федералното политехническо училище в Лозана – предлагат следната схема: кораб-влекач напуска Земята или от околоземна орбита, лети до астероид, взема метали и/или вода, преработва ги в гориво и лети до Марс. При обратния полет (или при следващия полет) той не взема със себе си горивото – то вече го чака на астероида.
След като изпробват с помощта на математически модел хиляди комбинации „астероид – траектория – маса на товара“, изследователите избраха тези, при които енергийните разходи са минимални, а добивът на полезен метал е максимален.
Оказва се, че на сегашното ниво на астронавтиката могат да се изберат такива астероиди, чиято мярка за разход на енергия за маневриране не надхвърля разумните граници. И като цяло проблемът със снабдяването на марсианската колония е принципно решим без безкрайни доставки от Земята. Необходимо е само да се създаде транспортна система, използваща астероиди като „стопаджии“ и „станции за зареждане с гориво“.