Проучване обяснява как точно действа генът за дълголетието APOE2

Носителите на рядък вариант на гена APOE2 живеят по-дълго и е по-малко вероятно да се разболеят от болестта на Алцхаймер. В продължение на много години учените не разбираха какъв е механизмът, който предпазва мозъка от възрастовите промени. Оказва се, че APOE2 помага на невроните да възстановяват по-ефективно уврежданията на ДНК и ги предпазва от клетъчното стареене. Откритието предлага нови стратегии за предотвратяване на невродегенеративните заболявания.

Генът APOE съществува в три често срещани варианта: APOE2, APOE3 и APOE4. Те се различават само по две аминокиселини, но въздействието им върху здравето на мозъка се различава значително. APOE4 се счита за основен генетичен рисков фактор за болестта на Алцхаймер, докато APOE2, напротив, се свързва с по-нисък риск от деменция и по-голяма продължителност на живота. Сега изследователи от института „Бък“ показаха как точно APOE влияе върху стареенето на мозъка.

Анализът установи, че невроните с APOE2 са значително по-активни при включването на гените, отговорни за възстановяването на ДНК и реагиращи на увреждания на генома. За разлика от тях клетките с APOE4 показват молекулярни признаци на невродегенерация. Учените потвърждават още, че невроните с APOE2 натрупват значително по-малко ДНК прекъсвания.

За отбелязване е, че дори след излагане на радиация и химиотерапия невроните с APOE2 са имали по-ниски нива на показатели за стареене.

„Отдавна знаем, че носителите на APOE2 живеят по-дълго и по-рядко страдат от болестта на Алцхаймер, но защитният механизъм оставаше черна кутия. Нашата работа показва, че невроните с APOE2 са по-добри в предотвратяването на уврежданията на ДНК и по-ефективни в тяхното възстановяване“,

казва авторката на изследването Лиза Елерби.

Когато учените добавят протеина APOE2 към неврони с APOE4, клетките намаляват сигнализацията за увреждане на ДНК. Това показва, че защитният ефект може да е свързан не само с генетиката, но и да е потенциално възпроизводим по терапевтичен път.

Следващата стъпка ще бъде да се намерят лекарства, които могат да имитират защитните свойства на APOE2 или да подобрят възстановяването на ДНК при хора с APOE4. Ако бъде успешен, новият подход може да доведе до по-бавно стареене на мозъка.