Суперкорабът на Архимед: Тайната на „Сиракузия“ – най-големият инженерен шедьовър на античността

Ако смятате, че круизните лайнери с фитнес зали, плувни басейни и библиотеки са постижение на последните сто години, запознайте се с един кораб, който е изпреварил времето си с около две хилядолетия. Името му е Сиракузия и е построен през III в. пр. н. е. на остров Сицилия от един много амбициозен владетел.

Идеята за този плаващ колос принадлежи на тирана на Сиракуза Хиерон II – човек, който идва на власт около 270 г. пр.н.е. и през 263 г. сключва съдбоносен съюз с Рим по време на Първата пуническа война. Той управлява дълго и успешно до 215 г. пр.н.е. и през това време натрупва толкова много богатство, че иска да го реализира в нещо наистина грандиозно. Така се ражда идеята за Сиракузия.

Хиерон II

Главен инженер на проекта бил не кой да е, а самият Архимед – същият, който възкликнал „Еврика!“ във ваната. Прекият корабостроител бил един коринтянин на име Архиас. Гигантският кораб трябвало да бъде демонстрация на сила и мощ и затова бюджетът за строителството бил практически неограничен. Размерите на кораба били ограничени от законите на физиката, здравината на дървото, корабостроителната технология от онези години и възможностите на пристанищната инфраструктура, но за това по-късно.

Строежът на тримачтовия кораб с 20 реда гребла е отнел около година, а самият корпус е бил сглобен само за шест месеца – по стандартите на древността това е било фантастично бързо за кораб с такива размери. В строителството са участвали ~300 души.

Историческите текстове не дават точни данни за дължината или ширината на този суперкораб. Поради тази причина съвременните изследователи е трябвало да го анализират по косвени данни от запазени описания и да вземат предвид законите на физиката и използваната по онова време технология на корабостроене.

Модел на Сиракузия, създаден от Музея на древногръцките технологии „Коцанас“ в Атина, Гърция

Според най-консервативните (скромни) оценки корабът е бил дълъг около 55 метра, широк 14 метра и висок 13 метра. Други изследователи смятат, че цифрата от 55 метра е по-вероятно да е вярна за ватерлинията и че общата дължина, включително изпъкналия нос, може да е била до 75 метра.

На борда на „Сиракузия“ са могли да се настанят около 1940 души. Капацитетът на товара според доста скромни оценки е достигал 1600-1800 тона, а дори това е около 10 пъти повече от средния товарен кораб от онази епоха.

За построяването на такъв гигант е било необходимо колосално количество дървен материал. Местната гора е била изсечена по склоновете на планината Етна и е щяла да бъде достатъчна за построяването на 60 триреми – т.е. шестдесет пълноценни военни кораба с дължина 40 метра и ширина около 6 метра, оборудвани с 3 реда гребла.

Гората на южния склон на планината Етна

Допълнителни материали са донесени от Апенинския полуостров, Иберия и долината на река Рона (днешна Франция). Когато корабът бил окончателно завършен, се оказало, че е невъзможно да бъде преместен във водата с помощта на обичайните методи – и Архимед отново се оказал полезен, като изобретил специална система от сложни блокове с лебедки, която позволила корабът да бъде спуснат във водата.

Архимед премества кораба

А сега най-интересната част – оборудването. на „Сиракузия“ е с три палуби, свързани с трапове, и от всичко най-много прилича на плаващ дворец. На борда е имало мозаечни зали за хранене, а една от мозайките е изобразявала сцени от Омировата „Илиада“. Имало истинска гимнастическа зала – тоест спортна зала на открито, както и библиотека, баня, светилище на Афродита, украсено с полускъпоценни камъни, и дори конюшня за 20 коня.

Съвременниците били особено възхитени от гигантския сладководен резервоар с вместимост около 75 000 литра и от отделен басейн с морска вода, в който се държали живи рибки – нещо като античен аквариум-охладител. Всъщност пред нас е първият круизен лайнер в историята, построен едва 22 века преди „Титаник“.

Но „Сиракузия“ е бил не само луксозен – той е бил и доста защитен. На борда му били монтирани осем кули-крепости, а на носа поставили катапулт, способен да хвърля каменни снаряди с тегло 75 кг на разстояние 180 метра. Всъщност това бил плаващ замък: търговски кораб, круизен лайнер и военен кораб в един огромен корпус.

Товарният отсек също е бил впечатляващ. Според описанията на древните историци корабът е можел да превозва:

60 000 антични мери зърно (400 тона по най-консервативните оценки и над 1600 тона по най-смелите); 10 000 амфори със солена риба (всяка с тегло около 35-40 кг); 500 до 600 тона вълна; още 500-600 тона други товари.

За сравнение, типичните търговски кораби от онова време са превозвали по 100-150 тона товар, а само няколко са достигали 350-500 тона.

Кораб с осем кули (вероятно Сиракузия), гравиран върху скъпоценен камък, I в. пр. – I в. сл.

И тук идва най-тъжната част. Когато корабът най-накрая е построен и пуснат на вода, става ясно едно неприятно нещо: нито едно търговско пристанище в Сицилия не може да го приеме. В натоварено състояние газенето на „Сиракузия“ било 5-6 метра. По съвременните стандарти това не е много, но по стандартите на древността такъв кораб се е нуждаел от дълбоководно пристанище. Такова пристанище е Александрия на египетския бряг.

Оказва се, че Хиерон II е инвестирал луди пари в кораба, който в натоварен вид в Сицилия буквално нямало къде да акостира, без да рискува да заседне на плитчина. Корабът е можел да извърши само едно плаване – от Сиракуза до Александрия.

Там „Сиракузия“ с удоволствие приела цар Птолемей III Евергет, който управлявал елинистически Египет. Според една от версиите Хиерон просто подарил кораба на своя египетски колега, разочарован от своята не твърде практична „играчка“. Според други източници става дума за дипломатически жест – по това време в Египет имало силен глад и заедно с кораба в Александрия бил доставен огромен товар зърно. Птолемей преименувал кораба на „Александрия“ (или „Александрида“) и го приел във флота си.

В този момент, уви, документираната история на „Сиракузия“ прекъсва. Какво се случва с нея по-нататък – никой не знае точно. Пристанището на Александрия, за разлика от това на Сицилия, било достатъчно дълбоко, за да обслужва и по-големи кораби, но историците не са открили никакви сведения за съдбата на кораба.

Александрийският фар

Почти всичко, което знаем днес за „Сиракузия“, е достигнало до нас чрез съчиненията на един единствен автор – Атеней, който пише през III в. от н.е., т.е. около 500 години след самите събития. Той на свой ред цитира изгубеното съчинение на историка Мосхион от Фазелида. Дълго време съвременните историци се отнасяха скептично към тези описания, като ги смятаха за преувеличение.

Но след като през 90-те години на ХХ в. край остров Алонисос бе открит гръцки търговски кораб от V в. пр.н.е. с товароподемност поне 150 тона (по някои оценки до 300-400 тона водоизместимост), отношението към древните „гиганти“ започна да се променя. Преди това изследователите смятаха, че древните корабостроители от гръцкия свят не биха могли да построят кораби с товароподемност над ~70 тона. През 1999 г. изследователите Джийн Макинтош Търфа и Алвин Стайнмайер публикуват статия, в която убедително показват: „Сиракузия“ може и да е съществувала във вида, в който е описана от древните историци.

Историята на Сиракузия е отлична илюстрация на това как амбициите на владетелите изпреварват развитието на инфраструктурата. Хиерон II е построил едно чудо на света, което не е имало място в собственото си пристанище. Но той дал на човечеството прототипа на съвременния круизен лайнер – много преди думата „круиз“ изобщо да се появи.

Историята на този античен колос е поредното доказателство, че човешкият гений често изпреварва икономическите и логистичните възможности на своето време. Ние от Kaldata сме впечатлени от детайлните инженерни решения на Архимед, които вълнуват корабостроителите и до днес