Учените са по-близо до разбирането как се ражда креативността

Какво се случва в мозъка, когато човек внезапно намери нестандартно решение, измисли нова метафора или комбинира на пръв поглед несъвместими идеи? Невроучените все повече вярват, че креативността не е „магията на вдъхновението“ или работата на една специфична област от мозъка.

Ново проучване, публикувано в списание Brain, показва, че креативността възниква от взаимодействието на две основни невронни системи.

Едната от тях е така наречената мрежа за пасивен режим на работа на мозъка (DMN), която се активира по време на сънуване, свободни асоциации и спонтанни мисли. Именно тази система помага на мозъка да „пътува“ между спомени, образи и идеи.

Втората система е мрежата за изпълнителен контрол (ECN). Тя е отговорна за концентрацията, задържането на целите и способността за насочване на мислите в определена посока.

Според учените, креативността възниква именно в момента на сътрудничеството на тези две системи: едната генерира асоциации, докато другата помага за трансформирането им в смислена идея.

Изследователите са се фокусирали върху ростралната префронтална кора, която е областта в предната част на фронталните лобове на мозъка и която вероятно действа като вид „мост“ между двете системи.

За да разберат по-добре механизма на креативността, учените са изследвали хора с поведенческия вариант на фронтотемпоралната деменция, което е заболяване, засягащо личността, поведението и функцията на префронталния кортекс. В проучването са включени 27 пациенти и 29 здрави доброволци.

Резултатите бяха неочаквани: колкото по-ясно мозъкът разделя и координира работата на двете системи, толкова по-добре хората се справят със задачите по създаване на нови идеи.

Изследователите също така отбелязват, че креативността не е само свързана с изкуството или творческите професии. Тя е важна и в ежедневието, тъй като ни помага да се адаптираме, да решаваме проблеми и да намираме нетрадиционни изходи от трудни ситуации.

Учените смятат, че това откритие може да бъде важно и за медицината. Например, творческите дейности като рисуване, готвене или други процеси биха могли да помогнат на хората с невродегенеративни заболявания да поддържат ангажираност и да намалят апатията.