Легендарната СУБД dBase престана да съществува, като само на косъм не успя да отбележи своята 50-годишнина

Уеб сайтът на някога популярната релационна СУБД dBASE преустанови работата си. Източникът, който съобщи за това – The Register, отбеляза, че към момента на неотдавнашната публикация в блога Delphi Nightmares „dBASE: 1979–2026“, в която се „оплакваше“ затварянето на онлайн магазина на уебсайта на dBASE, той все още работеше на адрес store.dbase.com. Но след това изчезна.

„Може да се каже, че след 47 години историята на dBASE приключи“,

отбеляза The Register.

dBASE започна като инструмент под името JPLDIS, написан за три компютъра Univac 1108 на Лабораторията за реактивно движение на НАСА (Jet Propulsion Laboratory, JPL). Това беше преписана на FORTRAN версия на по-прост инструмент Tymshare RETRIEVE, започнат от Джак Хатфилд (Jack Hatfield) и завършен от Джеб Лонг (Jeb Long). След това К. Уейн Ратлиф (C. Wayne Ratliff) я пренаписа на асемблер Intel 8080 за PTSDOS на своя микрокомпютър IMSAI 8080 и се опита да я продаде под името Vulcan — той публикува обява в списанието BYTE, предлагайки продукта за 50 долара. Но, по неговите думи, тази идея не е имала успех.

След това серийният предприемач Ед Тейт (Ed Tate) го наема и лицензира Vulcan. Тейт основава нова компания под името Ashton-Tate и преименува СУБД на dBASE II, за да й придаде по-солидно звучене и да оправдае повишението на цената. Компанията предлагала версия за CP/M като готово софтуерно решение. Основателят на Autodesk Джон Уокър (John Walker) през 1982 г. отбеляза, че решението „се продавало като топъл хляб по 800 долара за брой“.

През същата година версията на dBASE II за персонални компютри се превърна в едно от първите търговски бизнес приложения за IBM PC. dBASE остана един от стандартите в бранша през 80-те години. През 1984 г. се появи подобрена версия на dBASE III, а през 1986 г. излезе dBASE III+ с нов потребителски интерфейс, както и с прословутата командна линия. През 1988 г. излезе dBASE IV, но в нея не беше включен обещаният компилатор за вътрешния език за програмиране, който беше интерпретируем и се използваше за интерактивна работа с базата данни.

Това пропускане отвори възможности за конкурентите. Например, Clipper от Nantucket поддържаше компилация, но не и интерактивен режим, което я предпазваше от съдебни искове от страна на самата dBASE. В крайна сметка Clipper беше придобита от компанията Computer Associates. Друг конкурент стана СУБД FoxBase, разработена от Fox Software. След това името й беше променено на FoxPro, а след преминаването в собственост на Microsoft беше преименувана на Visual FoxPro (VFP).

Истинският проблем за Ashton-Tate и dBASE беше, че езикът й за програмиране беше стандартизиран под името xBase (за да се избегнат проблеми с лицензирането), а форматът на файловете започна да се използва широко от други приложения. На практика на пазара имаше множество клонинги, които основно повтаряха функционалността на dBASE III+. Сред тях бяха създадени и решения с отворен код. Стандартизацията на формата и езика направи невъзможно реализирането на печалба за dBASE LLC и сложи край на нейното съществуване. Но семейството xBase процъфтява, въпреки доста „почтителната възраст“ за софтуер.