Първият зъболекар в историята е бил неандерталец: Откритие на 60 000 години пренаписва медицината

Когато мислим за неандерталците, често в съзнанието ни изплува образът на груби, примитивни същества, които размахват тояги и живеят ден за ден в суровия праисторически свят. Ново и изключително изненадващо археологическо откритие обаче е на път напълно да разруши този стереотип. Оказва се, че тези древни хора не само са притежавали напреднали когнитивни способности, но и са практикували примитивна форма на дентална медицина преди близо 60 000 години.

Един-единствен кътник на 59 000 години, открит в руска пещера, може да се окаже първият известен пример за успешна зъболекарска процедура в историята на света. Находката показва как неандерталците са използвали остри каменни инструменти, за да лекуват зъбна инфекция. Нещо повече – учените предполагат, че по време на тази болезнена операция пациентът най-вероятно е получил и естествени болкоуспокояващи средства.

Сензацията от Чагирската пещера

В научно изследване, публикувано в престижното списание PLOS One, изследователи от Музея по антропология и етнография „Петър Велики“ (Кунсткамера) в Санкт Петербург описват детайлно уникалната находка. Зъбът е открит в известната Чагирска пещера в Сибир. В самия му център има дълбока, ясно изразена дупка.

Това откритие пренаписва хронологията на праисторическата медицина. То изпреварва предишния най-стар известен пример за дентално лечение – дело на нашия собствен вид, Homo sapiens – с повече от 40 000 години.

„Тази находка в момента представлява най-старото доказателство в света за успешно дентално лечение“, пишат авторите на изследването. „Уврежданията, документирани по неандерталския зъб от Чагирската пещера в Сибир, сочат не само към умишлено премахване на зъбната пулпа, но и към износване приживе (antemortem wear). Подобно износване би могло да се развие единствено ако индивидът е останал жив и е продължил да използва зъба си дълго след интервенцията.“

Как се лекува кариес с камък?

Учените са останали силно заинтригувани от необичайната форма на кухината в зъба. За да разгадаят тайната ѝ, те са използвали метода на компютърната микротомография. Анализът потвърждава, че зъбът действително е имал тежък и дълбок кариес. Въпреки това, ясно видимите драскотини по стените на кухината доказват, че дупката не е резултат единствено на естественото гниене на тъканта.

Идентифицирането на специфични зони на деминерализация, където са се запазили следи от механична обработка, категорично показва, че вдлъбнатината в зъба е резултат от целенасочено и умишлено лечение. Древният „стоматолог“ буквално е изстъргал и почистил разваления участък.

Научният експеримент: По стъпките на праисторическия метод

За да потвърдят теорията си, изследователите са провели поредица от практически експерименти. Те са тествали техниките върху три човешки зъба (два от епохата на холоцена и един съвременен), използвайки остри каменни инструменти, напълно идентични с тези, които неандерталците са изработвали преди 59 000 години.

Чрез това ръчно пробиване екипът е успял да сравни под микроскоп следите от изстъргването върху оригиналния неандерталски екземпляр с тези, получени при съвременния експеримент. Резултатите са съвпаднали поразително. Освен това по стените на древния кътник са открити и специфични бразди от клечки за зъби. Това съвпада с предишни археологически доказателства, че неандерталците са използвали малки дървени или каменни шипове за устна хигиена.

Един от изследователите, Лидия Зоткина, споделя ключов извод от опитите:

„Констатациите демонстрират, че пробиването и почистването на кариозна лезия (кариес) с помощта на остър, тънък каменен инструмент е напълно ефективно. То позволява бързото отстраняване на увредената зъбна тъкан.“

Емпатия, интелект и природна анестезия

Учените не си правят илюзии – процедурата по премахване на кариеса и пулпата е била изключително болезнена за праисторическия пациент. Но самият факт, че неандерталците са се решили на подобна стъпка, говори много за техния интелект. Това доказва, че те са имали когнитивния капацитет да разберат връзката между причина и следствие: осъзнавали са източника на болката и са разбирали, че чрез елиминиране на огнището на инфекцията ще премахнат и самото страдание.

Освен това операцията е изисквала сериозна ръчна сръчност и прецизност, каквито доскоро не се приписваха на този изчезнал човешки вид. Тъй като съществуват множество доказателства, че неандерталците са познавали отлично природата и са използвали различни диворастящи растения за лечебни цели, изследователите вярват, че пациентът вероятно е пиел отвари от билки с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект преди и след манипулацията.

Това откритие се вписва перфектно в по-широкия контекст на съвременната археология. Днес вече разполагаме с неоспорими доказателства, че неандерталските общности са били силно социални и са полагали всеотдайни грижи за болните, ранените и възрастните сред тях. На този заден план идеята, че са предприемали организирани действия за спасяването на болезнен зъб, изглежда напълно логична.

Учените са категорични: хората, населявали Чагирската пещера в Сибир преди близо 60 000 години, са притежавали интелекта да интуитивно да откриват източника на физическо страдание, да проумяват как то може да бъде елиминирано и съзнателно да изберат най-ефикасната за времето си медицинска интервенция.