Webb откри една от първите галактики във Вселената

Астрономи, използващи космическия телескоп James Webb, са надникнали в невероятно далечното минало на Вселената и са открили галактика, съществувала преди около 13 милиарда години или само 800 милиона години след Големия взрив. Изследователите смятат, че са открили една от най-старите и най-примитивни галактики, която може да съдържа следи от първите звезди във Вселената.

Откритието е описано в списание Nature и вече е привлякло значително внимание от научната общност, тъй като подобни обекти дават представа каква е била ранната Вселена по време на формирането на първите галактики.

Пътешествие в миналото на Вселената

Изключително трудно е да се видят такива древни обекти. Те се намират на колосално разстояние от Земята и светлината им е станала много слаба през милиардите години. Ето защо изстрелването на телескопа James Webb беше пробив за съвременната астрономия. Благодарение на мощните му инструменти, учените успяха да наблюдават ерата, когато първите звезди и галактики едва са започвали да се появяват във Вселената.

Новооткритата галактика, обозначена като LAP1-B, е толкова малка и далечна, че обикновено би била невидима дори за съвременните телескопи. Изследователите обаче са били подпомогнати от ефекта на гравитационното лещиране, което представлява феномен, при който масивен клъстер от галактики между Земята и далечен обект действа като космическа лупа, увеличавайки светлината. В този случай яркостта на LAP1-B се е увеличила почти 100 пъти.

Изключително „чиста“ галактика

По време на анализа учените установили, че по-голямата част от светлината идва не от самите звезди, а от горещите газови облаци в галактиката. Чрез разделяне на тази светлина на спектър, изследователите успели да определят химичния състав на обекта.

Резултатите бяха поразителни: галактиката е почти напълно лишена от тежки елементи. Нивата на кислород са около 240 пъти по-ниски, отколкото в Слънцето. Това прави LAP1-B една от най-химически примитивните галактики, наблюдавани някога от астрономите.

Това е много важно за науката, защото първите звезди във Вселената са били съставени почти изключително от водород и хелий. Тежките елементи, като кислород, въглерод, желязо, са започнали да се образуват по-късно в резултат на звездни експлозии.

Възможни следи от първите звезди

Изследователите са били особено заинтересовани от интензивното йонизиращо лъчение, открито в галактиката. Това е видът лъчение, което теоретично би трябвало да се произвежда от звездите от първо поколение, така наречените Population III stars.

Тези звезди се считат за първите звезди в историята на Вселената. Те са били изключително масивни, много горещи и са съществували сравнително кратко време. Досега такива звезди не са били директно наблюдавани, така че дори косвените признаци за тяхното съществуване са от голямо значение.

Учените също забелязаха необичайно съотношение на въглерод и кислород, което е точно химическата картина, предсказана от моделите на експлозиите на първите звезди.

Тъмната материя също играе роля

Изследователите анализирали и движението на газ в галактиката и стигнали до заключението, че LAP1-B се държи заедно от голямо количество тъмна материя, като невидимо вещество, което не излъчва светлина, но създава гравитация. Според съвременните представи, именно тъмната материя е станала основа за формирането на първите галактики в младата Вселена.

Рядък поглед към ранния космос

Според авторите на изследването, откритието на LAP1-B ни позволява да видим изключително ранен етап от еволюцията на галактиките и първите звезди, които са започнали да променят Вселената около тях.

Такива обекти помагат на астрономите да разберат по-добре как първичният космически газ е образувал съвременните звездни системи, планети и в крайна сметка условията за възникване на живот. Докато космическият телескоп James Webb продължава да разкрива все повече мистерии на ранната Вселена, LAP1-B може би е едно от първите големи открития в новата ера на космическите изследвания.