Древните съдове в Помпей: Тайната на вградените делви най-сетне е разкрита

Таверната, която сте посещавали може да ви изглежда като съвременна част от модерния ни свят, но тя вероятно не се различава чак толкова от своите предшественици отпреди 2000 години. В Помпей – градът, замръзнал във времето след фаталното изригване на Везувий през 79 г. сл. Хр. – са запазени около 150 обекта, известни като taberna. Тези едноетажни магазинчета се считат за предшественици на днешните кръчми и заведения за бързо хранене. Ако влезете в едно от тях днес, архитектурата ще ви се стори странно позната, но тези антични пространства крият мистерия, която десетилетия наред измъчваше учените.

Археолозите отдавна са озадачени от предназначението на огромните керамични делви, вградени директно в каменните плотове на заведенията. Тези съдове са останали непокътнати там, където са били поставени преди два милиарда години, но доскоро никой не знаеше със сигурност как са направени и какво точно е имало в тях.

Технологичен пробив в археологията

В ново изследване, публикувано в списанието Archaeological Method and Theory, екип от японски изследователи анализира 40 от тези съдове, много от които достигат височина от близо един метър. Тези делви произхождат от 14 различни таверни в града.

Основната трудност при изучаването им се крие в самата им архитектура. Тъй като са зазидани директно в каменните и бетонни плотове на т.нар. термополии (thermopolia – заведения за топла храна), няма начин те да бъдат извадени, без да бъдат счупени. А унищожаването им би означавало загуба на техния безценен археологически контекст.

За да заобиколят това препятствие, изследователите използваха ръчни лазерни скенери, за да заснемат вътрешните повърхности на делвите. След това те създадоха математическо уравнение, което им помогна да изчислят централната ос на всеки съд и да изградят прецизни 3D модели. Чрез тези модели учените успяха да направят изводи за техниките на изработка и поведението, свързано с използването им.

Изкуството на помпейските грънчари

Изследването разкрива, че производственият сектор в Помпей е бил изключително добре развит. Грънчарите са използвали специфичен стил и ниво на стандартизация, което надхвърля индивидуалната изработка по поръчка, но все още не достига мащабите на модерното масово производство.

Анализът показва, че моделите на отклонение от централната ос при всеки съд са в съответствие с използването на бавно въртящо се грънчарско колело. Този метод е позволявал на майстора да поддържа делвите прави и прецизни, докато оформя глината на ръка. Тъй като съдовете са доста високи, колелото е помагало за постигане на еднаквост, която е трудна за постигане само чрез ръчно моделиране.

Учените откриха доказателства, че делвите са изграждани на секции. Грънчарят е добавял глина на редовни интервали, като всяка секция показва съвсем лек наклон, но крайният резултат е бил впечатляващо прав и унифициран продукт. Любопитно е, че в три от градските таверни са открити делви с идентична морфология и размери. Това предполага, че в Помпей са работили занаятчии със системно обучение, които са успявали да постигнат почти стандартни резултати дори при технически взискателни изделия.

Въпреки това, пълна стандартизация липсва. Общата картина в града показва разнообразие от форми – цилиндрични, сферични и дори такива с форма на ягода. Това доказва, че в Помпей не е имало единен производствен център, а множество ателиета с различни традиции.

Какво е имало в менюто на древните римляни?

Разбирането на начина на изработка отговаря само на половината от въпроса. Функцията на тези вградени делви остава предмет на дискусия. Традиционно се смяташе, че в тях се е съхранявало вино или зърно, но новите данни сочат към по-комплексна употреба.

Изследователите смятат, че съдържанието вероятно не е било течно. Поради факта, че делвите са неподвижно вградени в плота, почистването им след съхранение на течности би било изключително трудно и нехигиенично. Вместо това, по-вероятно е те да са служили за съхранение на сухи продукти или за поддържане на предварително приготвени храни.

Допълнителна информация от разкопките на големия термополиум в Регио V (Regio V), разкрит преди няколко години, подкрепя тази теза. Там археолозите откриха следи от храна на дъното на вградените съдове – остатъци от свинско месо, козе месо, риба и охлюви. В някои делви дори бяха намерени следи от смесване на различни видове месо, което предполага, че в тях се е съхранявало нещо подобно на „паеля“ или задушено ястие.

Нов поглед към античния бит

Макар някои въпроси все още да чакат своя отговор, авторите на изследването вярват, че техният нов неинвазивен метод ще отвори нови пътища за открития. Чрез използването на математически модели и 3D технология, археологията вече не разчита само на видими следи по повърхността.

„Методът предоставя нова перспектива върху керамичното производство, занаятчийството и потребителските практики в римското общество,“ пишат авторите.

Днес, благодарение на тези „дигитални разрези“, ние разбираме по-добре не само как са се хранили жителите на Помпей, но и как е била организирана тяхната икономика. Може би следващия път, когато си поръчате храна от топлата витрина, ще си спомните, че преди две хилядолетия един жител на Помпей вероятно е правил абсолютно същото, чакайки пред каменния плот на своята любима таверна.