Blackstone търси нови милиарди за центрове за данни: изкуственият интелект ускорява бума на инфраструктурата

Притежаваната от Blackstone компания AirTrunk се готви да набере 2,3 милиарда долара дълг за разработването на център за данни в Малайзия. Сделка, която подчертава как бумът на изкуствения интелект превръща сървърния капацитет, електричеството и земята за центровете за данни в основен фокус на глобалните инвестиции.

Според Bloomberg и The Business Times, AirTrunk предлага заем от 2,3 милиарда долара за финансиране на проекта JHB2 в щата Джохор. Това е център за данни с капацитет от около 200 MW, а банките, които организират финансирането, включват DBS и UOB.

Малайзия се превърна в ключов център за нова вълна от изграждане на центрове за данни в Югоизточна Азия. Джохор се намира до Сингапур, където земните и енергийните ресурси са ограничени, така че големите оператори преместват част от инфраструктурата си в съседни региони с по-достъпно пространство и мащабируемост.

AirTrunk вече обяви отделна инвестиционна програма от 12 милиарда рингита, или около 3 милиарда долара, за изграждането на още два кампуса в Джохор – JHB3 и JHB4. Очаква се те да добавят над 280 MW ИТ-натоварване и ще бъдат разположени до съществуващите JHB1 и JHB2.

След разширяването се очаква малайзийската платформа на AirTrunk да надхвърли 700 MW ИТ-капацитет в четири кампуса. Общата инвестиция на компанията в страната се оценява на приблизително 27 милиарда рингита или 6,8 милиарда долара.

За Blackstone това е част от по-широк залог за дигитална инфраструктура. Компанията закупи AirTrunk в сделка на стойност 24 милиарда австралийски долара, наричайки я най-голямата платформа за центрове за данни в Азиатско-тихоокеанския регион. Blackstone също така промотира отделното дружество Blackstone Digital Infrastructure Trust, което се стреми да набере до 1,75 милиарда австралийски долара чрез първично публично предлагане, за да закупи вече изградени и наети центрове за данни.

Причината за това търсене са не само облачните услуги, но и изкуственият интелект. Обучението и работата на големи езикови модели изисква все повече изчислителна мощност, графични процесори, охлаждане и стабилно електричество. Следователно, инвестициите в изкуствен интелект все повече отиват не само към производителите на чипове, но и към „физическата“ инфраструктура, като ​​центрове за данни, енергетика, мрежи и кредитиране на строителството.

Това променя и финансовия пазар. Банките и частните инвестиционни фондове все по-често финансират центрове за данни като отделен клас инфраструктурни активи. За инвеститорите подобни съоръжения са привлекателни поради дългосрочните договори с големи технологични наематели, но същевременно изискват огромни разходи за енергия, земя, мрежови връзки и охладителни системи.

Бумът на центровете за данни обаче има своите граници. Държавите, които искат да се превърнат в центрове за изкуствен интелект, трябва да осигурят евтино и стабилно електричество, вода за охлаждане, земя, процедури за издаване на разрешителни и мрежова инфраструктура. Ето защо конкуренцията между регионите вече е не само за технологичните компании, но и за енергийните ресурси, които могат да издържат на новото дигитално натоварване.

Засега сделката с AirTrunk илюстрира следното: бумът на изкуствения интелект вече е надхвърлил фондовия пазар и се е превърнал в капиталоемка инфраструктурна надпревара, като победителите са не само производителите на модели и чипове, но и тези, които контролират центровете за данни, електричеството и финансирането на тяхното изграждане.