Нещата са много зле: учените откриха скритата причина за затоплянето, но не могат да направят нищо по въпроса

Микропластмасите отдавна са част от екосистемата, но тяхното въздействие върху атмосферните процеси остава загадка. Последните изследвания разкриха неочевиден механизъм, чрез който тези малки частици пречат на топлинния баланс на планетата. Оказва се, че проблемът със замърсяването има много по-широки климатични последици.

Как микроскопичните отломки във въздуха се превръщат в топлинен капан за Земята?

Научната общност отдавна се фокусира върху изучаването на замърсяването с пластмаса в океаните и натрупването му в телата на хората и животните. Ново проучване обаче ни принуждава да преосмислим ролята на пластмасата в глобалното изменение на климата. Учените са установили, че микро- и нанопластичните частици, които се издигат високо в атмосферата, активно абсорбират слънчевата светлина и радиацията, допринасяйки за затоплянето на планетата, пише Live Science.

Механизмът, чрез който пластмасата влияе върху температурата на въздуха, зависи от нейните физични свойства, включително цвета. Светло оцветените частици са способни да разсейват слънчевата светлина обратно в космоса, създавайки лек охлаждащ ефект.

Тъмно оцветените частици обаче правят обратното: те абсорбират енергия, задържайки топлината в атмосферата. Анализът показва, че комбинираният затоплящ ефект на микро- и нанопластмасите е около пет пъти по-голям от охлаждащия им ефект чрез разсейване. Това на практика прави пластмасовия прах неотчитан досега фактор за глобалното затопляне.

Как пластмасата се променя в околната среда?

Важен аспект от изследването беше изучаването на това как пластмасата се променя в околната среда.  Колегите на съавтора Дрю Шиндъл  в Шанхай събраха пластмасови отпадъци и анализираха реакцията им на радиация. Те забелязаха, че дори много леки частици потъмняват или пожълтяват с времето, когато са изложени на ултравиолетова светлина.

Сам Шиндъл, почетен професор по науки за Земята в  университета Дюк, обясни това с пример от реалния живот.

„Понякога, ако вземете глоба за паркиране или нещо подобно и я поставите на предното си стъкло, пластмасата пожълтява с времето, защото е на слънчева светлина. Мислехме, че може би пластмасовите частици правят същото“, коментира ученият.

Експерименти потвърдиха тази хипотеза: слънчевата светлина кара материала да старее, което значително подобрява способността му да абсорбира топлина. Коефициентите на абсорбция на такива частици са били 74,8 пъти по-високи от тези на чистите, прясно произведени материали, пише екипът от автори в списание Nature Climate Change.

Какъв е приносът на микропластмасите за глобалното затопляне днес?

Учените смятат, че приносът на пластмасовите частици към изменението на климата в момента е сравнително малък в сравнение с емисиите на въглероден диоксид, който е основният двигател на затоплянето. Въздействието на пластмасата върху атмосферата е сравнимо с емисиите на малка държава или няколко процента от CO2. В температурен еквивалент това е около няколко стотни от градуса по Целзий.

Въпреки това, в сравнение с други атмосферни агенти, тези числа изглеждат различно: моделирането показва, че директното радиационно въздействие от пластмасовите частици е 0,039 ± 0,019 вата на квадратен метър, което се равнява на 16,2% от въздействието на черния въглерод (саждите).

Къде е най-лоша ситуацията?

Разпределението на пластмасата в атмосферата не е равномерно. Пикови концентрации се наблюдават в определени региони, например над субтропичната циркулация в северната част на Тихия океан. Там радиационното въздействие на пластмасата достига 1,34 вата на квадратен метър, което е 4,7 пъти по-високо от локалното въздействие на черния въглерод.

Ученият подчертава, че трудността на моделирането се крие в ограничените данни.

Хората са правили измервания предимно близо до земята, защото са го смятали за опасност за здравето, което е и така, но климатът се влияе не само от количеството на повърхността, но и от целия атмосферен стълб, отбелязва Дрю Шиндъл.

Въпреки че въздействието на микропластмасите върху затоплянето е по-малко от това на изгарянето на изкопаеми горива, справянето с това замърсяване е от решаващо значение. Според професор Шиндъл, това само добавя още една убедителна причина, поради която трябва да обърнем повече внимание на това да не допускаме пластмасовите отпадъци да попадат в околната среда.