Едно еленово ребро, извадено от древно място за разфасоване на животни в Централен Китай, разкри неочаквана следа. Вътре в костта, с течение на времето, са израснали калцитни кристали, които се оказаха своеобразен природен часовник. Когато учените измериха тези кристали, те откриха, че някои от каменните инструменти в находището Линцзин (Lingjing) са били изработени преди около 146 000 години.
Това откритие поставя дейността на древните хора в сърцето на суров ледников период от епохата на Плейстоцена, а не в по-мек, топъл период, както се приемаше досега. Макар изместването на датировката с 20 000 години да изглежда скромно за мащабите на палеонтологията, то променя изцяло историческия контекст.
„Хората често си представят креативността като нещо, което процъфтява в добри времена,“ споделя Ючао Джао, асистент-куратор по източноазиатска археология в музея „Фийлд“ в Чикаго и водещ автор на изследването, публикувано в Journal of Human Evolution. „Да разберем, че тези инструменти са направени по време на сурова ледникова епоха, ни разказва различна история. Трудните времена могат да ни принудят да се адаптираме.“
Кристали, растящи вътре в кост, открита на археологическия обект Линджинг; тези кристали са използвани за датиране на обекта и намерените там инструменти до ледников период отпреди 146 000 години. (ИЗТОЧНИК: Жанянг Ли)
Обектът Линцзин: Прозорец към миналото на Източна Азия
Находището Линцзин вече се утвърди като един от най-значимите обекти за разбирането на древните хора в Източна Азия. Разкопките там, проведени между 2005 и 2016 г., разкриха богата последователност от седименти и плътни следи от човешка дейност: животински кости, каменни артефакти, гравирани костни фрагменти и останки от черепи на архаични хора, свързвани с вида Homo juluensis.
Тези хора са били близки роднини на съвременния човек (Homo sapiens). Фосилите от Линцзин показват поразителна смес от характеристики, включително изключително голям капацитет на черепа – около 1800 кубически сантиметра (значително повече от средното за съвременния човек), съчетаващ черти на източноазиатските архаични хора и неандерталците от Европа.
Географско разпространение на китайските палеолитни обекти. (ИЗТОЧНИК: Journal of Human Evolution)
Технология, която разбива стереотипите
Години наред късният среден Плейстоцен в Източна Азия беше описван като технологично консервативен период, особено в сравнение с Африка и Западна Евразия. Линцзин обаче опровергава тази теза.
Каменните инструменти, открити там, не са „зрелищни“ в смисъла на полирани предмети или фигурки, но разкриват високо организирана система на производство. Много от тях са дисковидни нуклеуси (ядра), направени основно от кварц. Анализът на Джао и неговия екип показва, че това не е било случайно отчупване на парчета, а сложна система:
Планиране и прецизност: Древните майстори са обработвали камъка като триизмерен обект. Йерархична структура: Едната страна на ядрото е служела за платформа за удар, докато другата е била оформена така, че да произвежда остри отломъци (flakes). Поддръжка: Те са поддържали ъглите на обработка, за да извлекат максимума от материала.„Това не е било просто производство на отломъци, а технология, изискваща планиране и дълбоко разбиране на свойствата на камъка,“ казва Джао. „Логиката на тази система показва важни прилики с технологиите на средния палеолит, асоциирани с неандерталците в Европа и предците ни в Африка.“
Местоположение на обекта и най-близкият потенциален източник на жилен кварц. (ИЗТОЧНИК: Journal of Human Evolution)
Майсторство в условия на недостиг
Интересен факт е, че Линцзин не е бил постоянно селище, а място за убиване и разфасоване на животни (kill-butchery site). Около 13% от откритите животински останки (елени, коне, говеда) носят следи от срязване с каменни инструменти, докато следите от зъби на хищници са рядкост.
Този контекст обяснява и технологията. Повечето от 14 862 каменни артефакта са от кварц, а най-близкият източник на суровина е бил на около 10 километра разстояние (река Ин). Наличните камъни са били малки – средно около 5 сантиметра в диаметър. Това означава, че хората в Линцзин са работили с материали, които далеч не са били идеални.
Въпреки това те са използвали интензивна стратегия за обработка, за да извлекат всяка възможна полза от малките кварцови късове. Това показва гъвкавост и способност за решаване на проблеми в движение – черти, които често приписваме само на по-късни етапи от човешката еволюция.
Кристалният часовник и ледената епохаКлючът към новата датировка се крие в уран-ториевото датиране на калцитните кристали в реброто на копитно животно, намерено в слой 11.
Учените измериха съотношението на изотопите на урана и тория в осем проби. Тъй като уранът се разпада до торий с предвидима скорост, кристалите действат като естествен хронометър. Резултатите поставиха ранната активност в Линцзин по време на Морски изотопен стадий 6 (MIS 6) – студен ледников период.
Предишни изследвания (чрез оптично стимулирана луминесценция) датираха обекта в диапазона 105 000 – 125 000 години (MIS 5 – топъл междуледников период). Новата дата от 146 000 години съвпада много по-добре и с екологичните данни от животинските останки, които сочат към хладна, суха и открита тревиста среда (степ), а не към богата горска растителност.
Дисковидни ядра от различни VSE групи: Изгледите отгоре и отдолу на горната и долната повърхност са снимки на ядрата, докато страничните изгледи са заснети от 3D модели. (ИЗТОЧНИК: Journal of Human Evolution)
Значение на изследването
Откритията в Линцзин подкопават широко разпространената идея, че иновациите се появяват само когато ресурсите са в изобилие и условията са лесни. Тук виждаме, че взискателната среда е вървяла ръка за ръка с техническо умение и стратегическо мислене.
Това изследване е част от по-широко преосмисляне на ролята на Източна Азия в човешката еволюция. Вместо да бъде „технологичен застой“, регионът се оказва център на местни форми на сложност, развити под специфичен екологичен натиск. Линцзин не просто добавя още една точка на картата – той ни казва, че древните хора в Източна Азия са експериментирали с изтънчени начини за оцеляване, докато са се справяли със студа и несигурността на ледниковата епоха.
„Като цяло, това изследване разкрива много по-богата история на иновациите, интелекта и човешката еволюция в Източна Азия,“ заключава Джао.
Резултатите от това проучване ни напомнят, че човешкият дух и изобретателност често достигат своите върхове не в комфорт, а в борба с природата.