Microsoft е очаквала да спечели 92 милиарда долара от ранната си инвестиция в OpenAI

Тази седмица нова фаза от съдебната битка между Илън Мъск и OpenAI включваше свидетелски показания от страна на Microsoft и главния изпълнителен директор на корпорацията Сатя Надела. Стана известно, че като е инвестирала първоначално пари в OpenAI, Microsoft е очаквала възвръщаемост от 92 млрд. долара.

Тази сума, както отбелязва Bloomberg, е спомената във вътрешната документация на Microsoft от началото на 2023 г., която беше оповестена в съда миналия понеделник.

„Тази инвестиция проработи, защото поехме риска“,

призна Сатя Надела в съда.

Да напомним, че към началото на 2023 г. размерът на капиталовите инвестиции на Microsoft в OpenAI не надхвърля 13 млрд. долара, но формално именно корпорацията остава най-големият инвеститор в стартъпа за изкуствен интелект. През октомври миналата година делът на Microsoft в OpenAI се оценяваше на 135 млрд. долара. Капитализацията на стартъпа достигна 852 млрд. долара към края на март т.г. Microsoft започна да инвестира в OpenAI още през 2019 г., преди ChatGPT да излезе на пазара. Докато през 2019 г. размерът на инвестициите беше ограничен до 1 млрд. долара, през 2021 г. той се удвои, а през 2023 г. Microsoft инвестира още 10 млрд. долара. Надела заяви, че много се гордее с тези решения.

Илън Мъск обвинява бившите съдружници в OpenAI, че са изоставили филантропската мисия на стартъпа в полза на комерсиални дейности. Според него именно Microsoft е подкрепила тази промяна на курса с парите си. С течение на времето Microsoft и OpenAI се превърнаха в преки конкуренти, а след миналогодишното преструктуриране първата получи около 27% от акциите на втората. Подобно на представителите на OpenAI, ръководството на Microsoft настоява, че обвиненията на Илън Мъск са безпочвени и целят да прокарат интересите на неговия стартъп за изкуствен интелект xAI, който е създаден през 2023 г. Според Мъск десетте милиарда долара капитал на Microsoft, насочени към OpenAI, окончателно са го убедили, че стартъпът се отклонява от своята нестопанска мисия. По това време у него се появява желанието да преследва OpenAI в съда – иск, който той подава едва през 2024 г.

Сатя Надела, допълва CNBC, заяви в съда, че Илън Мъск никога не се е свързвал с него, за да изрази опасенията си относно капиталовите инвестиции на Microsoft в OpenAI. Вчера Надела отговаряше на въпроси на съдията и адвокатите в продължение на няколко часа. Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман ще започне да дава показания днес. От показанията на Надела става ясно, че той не е разглеждал инвестицията си в OpenAI като благотворително дарение, а по-скоро от самото начало е имал сериозна бизнес обосновка за нея. Наред с другите неща, Microsoft е предложил на OpenAI своята изчислителна мощ със значителни отстъпки, като е очаквал по-нататъшна финансова възвръщаемост.

Към март 2025 г. приходите на Microsoft, свързани с OpenAI, са достигнали 9,5 млрд. долара, според показанията на представители на последната компания. Надела заяви, че е бил изненадан от внезапната оставка на Алтман в края на 2023 г. Тогава той изрази загриженост за по-нататъшното сътрудничество между компаниите, подозирайки, че ревността в екипа и лошата комуникация между ръководството са довели до отстраняването на главния изпълнителен директор на OpenAI. Надела не е харесал пълнотата на обяснението на причините за оставката на Олтман от страна на инициаторите на това действие. При това самият Надела не е настоявал по онова време Алтман да бъде върнат на поста главен изпълнителен директор на OpenAI. Надела обсъди в кореспонденция с техническия директор на Microsoft Кевин Скот номинациите на потенциални нови членове на борда на директорите на OpenAI.

Съдът се запозна и с кореспонденция между Надела и други ръководители на Microsoft от 2022 г., в която са обсъждани възможните роли на компаниите в отношенията с OpenAI. Според Надела той не е искал историята на сътрудничеството между IBM и Microsoft през осемдесетте години на миналия век да се повтори при взаимодействието с OpenAI. Тогава Microsoft, като млада софтуерна компания, получи правото да продава операционната система DOS, като я прикрепи към персоналните компютри на IBM. Години по-късно Microsoft се превърна в софтуерен гигант с капитализация от 3 трилиона долара, докато IBM днес се задоволява с тесни пазарни ниши и капитализация от не повече от 210 милиарда долара.