Плаващите дата-центрове биха могли да променят ИИ индустрията: експертите посочиха сериозните предизвикателства

Американска компания планира да разположи автономни центрове за данни в океана. Те ще работят на енергия от вълните и ще бъдат използвани за изкуствен интелект. Експертите обаче предупреждават, че подобна технология може да се окаже неефективна.

Центровете за данни, осигуряващи работата на изкуствения интелект, вече консумират повече електроенергия от някои малки страни. Експертите изчисляват, че до 2030 г. те ще консумират 945 тераватчаса годишно. Това е повече от цялото потребление на електроенергия в Япония. Изкуственият интелект консумира толкова много енергия, че американската компания Panthalassa смята, че дата-центровете трябва да бъдат разположени в океана, където може да се използва енергията на вълните. Компанията в близко бъдеще планира да започне да разполага своите изчислителни платформи в океана. Експертите обаче казват, че тази технология може да се окаже неефективна, съобщава New Scientist.

Джонатан Куми, бивш изследовател в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ (САЩ), казва, че енергията на вълните може да се използва за генериране на електричество за плаващите дата центрове. Суровата океанска среда обаче би създала сериозни предизвикателства за оборудването.

Плаващите центрове за данни на Panthalassa, оформени като топка за голф, поставена на пиедестал, достигат 85 метра височина и са изработени от листова стомана. Те ще бъдат транспортирани с кораб до определено място в океана в международни води. Там центровете за данни ще могат да генерират собствено електричество и да поддържат изкуствения интелект, без да са свързани към електропреносната мрежа.

„Основата“ на платформата съдържа дълга тръба, отворена отдолу. Докато вълните повдигат и спускат конструкцията, морската вода преминава през тръбата и се издига в сферичната част, която е куха и предимно запълнена с въздух, за да може да се носи. Водата върти турбини, които генерират електричество за захранване на бордовите графични процесори, друг изчислителен хардуер и сателитно комуникационно оборудване.

Конвенционалните центрове за данни използват огромни количества вода за охлаждане на оборудването си. Тъй като сървърите в центровете за данни на Panthalassa са разположени в запечатани модули под повърхността на водата, самата стена на контейнера действа като топлообменник, разсейвайки топлината в околната студена вода.

Panthalassa се опитва да направи нещо, което малцина са правили преди: да поддържа центровете за данни работещи без техническа поддръжка. Жаклин Дейвис от Uptime Institute, която е световен авторитет по отношение на производителността на центровете за данни, казва, че без техническа поддръжка работата на плаващите центрове за данни може да бъде значително предизвикателство.

Това може да е едно от най-големите предизвикателства за Panthalassa. Но има и друг проблем. Данните, обработвани на плаващите платформи, ще се предават на потребителите на сушата чрез спътниците на Starlink, които предлагат ограничена честотна лента и по-висока латентност от оптичните кабели. Но повечето потребителски ИИ приложения, като чатботовете и асистентите за търсене, разчитат на бързото време за реакция и постоянната мрежова свързаност.

Дейвис смята, че плаващите центрове за данни вероятно ще се затруднят да се конкурират с наземните. Освен инженерните предизвикателства, компаниите трябва да докажат, че техните океански технологии могат да се конкурират икономически с традиционните дата центрове, свързани към електрическите и оптични мрежи.