Кухни по поръчка | Съвети за мода и красота | Ваучери за намаления

Генетичен „катинар“: Нова технология предотвратява изтичането на ГМО микроби от лабораториите

Учени разработиха нов начин за „изключване“ на генетично модифицираните бактерии, без да се уврежда тяхната ДНК. Технологията използва CRISPR, но работи по по-различен начин от класическите системи за редактиране на генома: вместо да реже ДНК, тя променя точка по точка отделни нуклеотиди в жизненоважни гени на микроорганизми. В резултат на това бактериите необратимо губят способността си да оцеляват. Разработката може да подобри безопасността на биопроизводството, при което модифицираните микроби се използват за създаване на лекарства, биогорива и химикали.

Съществуващите системи за биозащита се опитват да се справят с непреднамереното изпускане на патогени в околната среда по няколко начина. Някои от тях правят бактериите зависими от определени хранителни вещества, които не са налични извън лабораторията. Други използват механизми на токсин-антитоксин или системи, базирани на CRISPR-Cas9, за рязане на микробна ДНК.

Всички тези подходи имат недостатъци, затова учените от Националния университет в Сеул потърсиха друг подход за контрол на биологичната безопасност. Те също са използвали системата CRISPR, но за разлика от традиционната система тя не реже ДНК, а прави точкови промени в определени части на генома, пише EurekAlert.

Учените са избрали начални кодони на жизненоважните гени на бактериите. След като бъдат редактирани, кодоните спират да работят и клетката вече не може да синтезира протеините, от които се нуждае, за да оцелее.

„Бактериите са можели да компенсират увреждането на единичен ген, но едновременното изключване на няколко критични участъка на практика елиминира оцеляването“,

коментират авторите.

Технологията може да намери приложение в няколко области. Например при производството на биогорива, биоразградима пластмаса и скъпи химически съединения. Тя би могла да се използва и като вграден механизъм за безопасност на терапевтичните лекарства и клетъчните технологии, които работят в човешкото тяло. Засега учените все още тестват безопасността на подхода.

Коментари
Все още няма коментари