Стремежът на човечеството да пречисти въздуха от вредните емисии може да има неочакван страничен ефект върху климата. Учените все по-често говорят за така наречения „климатичен парадокс“: с по-чистия въздух в атмосферата остават по-малко частици, които преди това са отразявали част от слънчевата светлина обратно в космоса. В резултат на това Земята може да се нагрява още по-бързо.

Ново проучване предполага, че един възможен начин за компенсиране на този ефект е изкуственото осветяване на морските облаци. Идеята е да се пръскат микроскопични частици морска сол в атмосферата над океана, което може да помогне на облаците да станат по-плътни и по-ярки. Такива облаци могат по-ефективно да отразяват слънчевата радиация и временно да ограничат глобалното затопляне.

Екип от изследователи симулира изменението на климата от 2020 до 2100 г. В компютърния модел учените избрали четири места над Тихия океан, за да тестват ефектите от пръските с морска сол. Резултатите били смесени.

От една страна, средната глобална температура се задържа на нивото от 2020 г., дори с по-нататъшно намаляване на атмосферното замърсяване. От друга страна, някои региони на света продължили да се затоплят. По-специално, Съединените щати, части от Европа и североизточен Китай остават по-топли и дори по-сухи в модела, въпреки цялостното охлаждане на планетата.

Учените обясняват, че атмосферата и океаните работят като единна система. Ако на едно място се случи охлаждане, въздушните и океанските течения могат да пренесат топлина в други региони. В резултат на това глобалният баланс сякаш се подобрява, но местните метеорологични условия не винаги се променят към по-добро.

Промените в моделите на валежите са били особено забележими. Някои райони като Индия, Австралия, Амазония и региона Сахел в Африка са станали по-хладни и влажни. Но в Съединените щати климатичният модел показва комбинация от жега и суша.

Изследователите подчертават, че това е просто компютърна симулация, а не готов план за намеса в климата на Земята. За да се поддържа ефектът, ще трябва да се пръскат огромни количества морска сол всяка година, които да са в диапазона до 94 милиарда килограма до края на века.

Въпреки това, учените подчертават: пречистването на въздуха остава критично важно за човешкото здраве. Замърсяването на въздуха провокира сърдечно-съдови и белодробни заболявания, инсулти и рак на белия дроб всяка година. Следователно, проучването не призовава за поддържане на вредни емисии, за да се охлади планетата.

Вместо това, работата демонстрира колко сложна е климатичната система. Няма прости решения: борбата срещу замърсяването, глобалното затопляне и промените във времето в различните региони са тясно преплетени. Ето защо всякакви бъдещи климатични технологии ще изискват много внимателен подход и внимателна оценка на последиците за всяка част от света. Изследването е публикувано в списание Communications Earth & Environment.