Илюзията за време: как човешкият мозък изгражда усещането ни за продължителност на събитията

Времето ни се струва очевидно и ние постоянно усещаме неговия поток, ориентираме се в него и дори интуитивно разбираме кога дадено събитие е продължило „малко“ или „дълго време“. Но за мозъка това не е лесна задача. Веднага щом видим нещо в реалния свят, той трябва незабавно да реши: този момент беше ли кратък или малко по-дълъг от очакваното?

Ново проучване на учени от Международното училище за напреднали изследвания (SISSA) в Италия помогна да се доближим до отговора на въпроса как мозъкът формира чувството ни за продължителност. За целта те са използвали свръхмощен 7-теслов MPT-скенер и са наблюдавали мозъчната активност на хора, които преценяват много кратките интервали от време по-малко от секунда.

Как е било изследвано възприятието за време

В експеримента участвали 13 доброволци, които гледали екран, където се появявало размито светлинно петно, което „мигало“ в продължение на 0,2–0,8 секунди.

Преди теста участниците запомнили стандартния сигнал точно половин секунда. След всяко проблясване те трябвало да натиснат бутон и да решат дали този сигнал е по-кратък или по-дълъг от стандартния. В същото време скенерът записвал кои области на мозъка са активирани и колко силно.

Мозъкът „разбива“ времето на етапи

Когато учените анализирали данните от повече от 90 мозъчни области, те видели ясна закономерност: обработката на продължителността не се случва на едно място, а на няколко етапа, почти като на поточна линия.

1. Задният мозък: първично „четене“

В зрителните области, разположени в задната част на мозъка, активността е била отговорна за основното кодиране на времето. Тук мозъкът буквално „записва“ информацията: колко дълго е продължил даден сигнал. Тези области реагират най-много на по-дългите интервали.

2. Средно ниво: анализ и трансфер

След това се свързват париеталните области и части от премоторната кора. Тук невроните реагират на всички опции за продължителност, като кратка, средна, дълга. Тяхната роля е подобна на тази на посредниците: те структурират информацията и я предават нататък.

3. Предни секции: решението „къси или дълги“

В предните области на мозъка, особено във фронталната кора и инсулата, ситуацията се променя. Там повечето неврони са „настроени“ на стойност близка до средата и в диапазона около половин секунда.

И това е най-интересното откритие.

Тези клетки сякаш образуват вътрешната граница: ако нещо е по-малко от този праг, ние го възприемаме като „късо“, ако е по-голямо, като „дълго“.

Всъщност това е един вид „разделителна линия“ в нашия мозък.

Защо времето се усеща различно?

Изследователите забелязали още нещо важно: тази „линия“ не е еднаква за всички. Тя се измества при различните хора. Някои хора са склонни да възприемат събитията по-често като кратки, други като дълги. И важното е, че активността на невроните във фронталните области се адаптира към тази индивидуална разлика.

Учените са се фокусирали върху предната инсула – мозъчната област, отговорна за вътрешните чувства, интуицията и осъзнаването на тялото. Сега се оказва, че именно там се формира и субективното чувство за време.

Как мозъкът създава „чувството за момента“

Цялата система работи като многостепенна мрежа:

задните области на мозъка записват продължителността; средните правят анализ и структура; предните превръщат всичко това в просто решение: къси или дълги.

И всичко това се случва за части от секундата.

Времето не е напълно обективно

Най-интересното откритие на изследването е, че чувството за време не е точен „вътрешен часовник“. То е по-скоро индивидуална интерпретация, създадена от мозъка. Двама души могат да наблюдават едно и също събитие, но мозъкът им буквално ще „види“ различна продължителност.

Досега изследването е фокусирано само върху зрението, но учените предполагат, че слухът и другите сетива могат да обработват времето по различен начин.

Така че следващата стъпка е да се провери дали тази тристепенна система работи за звуци, ритми и ежедневни събития. Но засега едно е ясно: нашето чувство за време не е даденост, а сложен мозъчен процес, който фино оформя всеки момент от нашето преживяване. Проучването е публикувано в списание PLOS Biology.