Войната на роботите: Какво ни казва операцията в Украйна за бойното поле на бъдещето

Бойното поле в Украйна скоро може да включва повече роботи, отколкото войници – това е стряскащото твърдение на украинско-британския военен стартъп UFORCE. Компанията оперира от дискретни обекти в Лондон, без външно брандиране, за да се предпази от потенциален руски саботаж. Интересът към нея нарасна след участието ѝ в безпрецедентна военна операция, при която, според украинските власти, вражеска територия е била завзета единствено с помощта на роботи и дронове.

Твърдението за тази операция бе направено от президента на Украйна Володимир Зеленски във видеоклип, подчертаващ новоразработените роботизирани оръжия на страната. Конфликтът в Украйна драматично ускори развитието на военните технологии, като и двете страни използват широко безпилотни въздушни и наземни системи. Това засили дебата за бъдещето на войната и нейните последици както за хората, така и за машините.

150 000 бойни мисии и статут на „еднорог“

Въпреки че украинската армия отказва да предостави детайли за конкретната операция, публичността около нея е част от стратегията на Зеленски за популяризиране на технологичния напредък. Представители на UFORCE също не коментират детайли, но потвърждават, че техните въздушни, наземни и морски дронове участват активно в бойни действия. Рианън Падли, директор на фирмата за стратегически партньорства в Обединеното кралство, посочва, че от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. компанията е провела над 150 000 успешни бойни мисии.

Роботизираните оръжейни системи се превръщат в огромен бизнес. UFORCE се разрасна бързо и наскоро постигна статут на „еднорог“ – оценка от над 1 милиард долара (около 730 милиона британски лири). Според Падли феноменът „роботи срещу роботи“ ще става все по-често срещан, като безпилотните системи дори могат да превъзхождат по численост човешкия състав.

Русия също внедрява роботи, предназначени за доставка на експлозиви до украинските позиции. Анализаторите, включително Мелани Сисън от института Брукингс, смятат, че Украйна е „основен учител“ в бъдещето на националната отбрана и въоръжението, демонстрирайки как необходимостта движи изобретателността.

Възходът на новите отбранителни компании

UFORCE е част от групата на т.нар. „Neo-Prime“ отбранителни компании, които предизвикват утвърдени гиганти като BAE Systems, Boeing и Lockheed Martin. Друг пример е американската Anduril, която през февруари извърши първия си тестов полет на изтребител без пилот.

Докато повечето дронове все още се управляват дистанционно от хора, фирми като Anduril все по-активно интегрират изкуствен интелект (ИИ) в оръжейните системи. Наземните дронове на UFORCE използват софтуер за подпомагане на прицелването, докато някои системи на Anduril могат автономно да завършат финалната фаза на атака.

Правителството на САЩ публично призовава своята армия към агресивно приемане на изкуствения интелект. През януари министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви, че страната трябва да се превърне в „армия, водена от ИИ“ (AI-first warfighting force). Китай също увеличава използването на военни системи с ИИ, според оценка на Министерството на отбраната на САЩ. Джейкъб Паракилас от RAND Europe отбелязва, че украинските и руските дронове вече се борят помежду си и е неизбежно това да се разпростре върху сухопътната и морската война.

Етични дилеми и човешкият фактор

Организациите за защита на човешките права предупреждават, че по-голямата автономия на оръжията повдига сериозни въпроси за отчетността. Патрик Уилкън от Amnesty International подчертава, че делегирането на решения за живот и смърт на машини крие дълбоки етични рискове. Армиите приемат ИИ, за да ускорят идентификацията на цели, но това променя фундаментално начина, по който се носи отговорност за военни действия.

Производителите на оръжия контрират тези опасения, като настояват, че концепцията за „човек в цикъла“ (human in the loop) се запазва – решенията за използване на сила остават в ръцете на военния персонал. Д-р Рич Дрейк, мениджър на Anduril Industries за Обединеното кралство, обяснява, че компютърните системи позволяват намаляване на грешките в „веригата на поразяване“ (kill chain). Според него хората се нуждаят от храна и почивка, които в бойни условия невинаги са налични, докато изчислителните системи поддържат постоянна ефективност.